Отчитаме напредък по образователни цели

България отчита напредък в приобщаващото образование, намаляването на броя на преждевременно напускащите учебната система ученици, увеличаването на цифровите умения и ръст на лицата, завършили висше образование. Това се посочва във Втория доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие у нас, публикуван в Портала за обществени консултации на Министерския съвет.

Очаква се страната ни да представи документа на Форума на ООН за устойчиво развитие през юли 2025 г.

Относно приобщаващото образование се посочват промените в Закона за предучилищното и училищното образование в подкрепа за личностното развитие на всяко дете или ученик в зависимост от неговите индивидуални потребности или способности. Чрез проект „Подкрепа за приобщаващо образование“ по ОПНОИР 2014 – 2020 са осигурени по-високо качество и по-добър достъп до образование на деца и ученици със специални образователни потребности, с хронични заболявания, в риск и с изявени дарби. В периода 2023 – 2024 г. МОН започва реализацията и на проекти по Програма „Образование“ 2021 – 2027, насочен към разгръщане на потенциала за личностно развитие, подобряване на образователните резултати, осигуряване на достъпна и качествена среда за всички в образователните институции.

Като положителни тенденции в доклада са посочени високи нива на завършване на начален етап и на основно образование,

като процентът на завършилите нараства с 20 на сто в периода 2015 – 2023 г. През същия период с 30 на сто намалява делът на рано напусналите образователната система. Тези резултатите отразяват положителните ефекти на реализираните мерки и програми, насочени към задържането на учениците и превенцията на ранното отпадане.

Отбелязва се още ръст на лицата, завършили висше образование, като процентът на населението на възраст 25 – 34 години с диплома от университет нараства до 35,8% през 2023 г., което е най-високият показател от 2005 г.

Положителна тенденция се наблюдава и относно индексите за паритет между половете при завършилите начален етап, основно и средно образование. Стойностите по трите показателя са над средните за Европа, което е показател, че България постига напредък в осигуряването на равен достъп до образование за момчета и момичета на тези етапи.

В периода от 2015 до 2023 г. се отчита и ръст от 14% на дела на хората, притежаващи основни дигитални умения.

Въпреки това страната ни изостава в ЕС по този показател – 35,5 на сто по данни на НСИ от 2023 г. при средно ниво в ЕС от 56%. След нас е само Румъния с 28%, а най-добре подготвени са жителите на Нидерландия (83%), Финландия (82%) и Дания (70%).

Сред постигнати резултати са посочени още провеждането на целенасочена политика за ранно детско развитие, като в доклада се отбелязва, че от април 2022 г. родителите са освободени от заплащането на такси за детски ясли и градини, което намалява бариерите за включване в предучилищно образование. Разработена е и Национална рамка за качество на образованието. В училищата се въвежда компетентностният подход, извършена е промяна в подхода на обучение по посока повишаване на практическите умения и е увеличен броят на практическите и междупредметните задачи по формата PISA. Чрез Националната програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“ са обучени 528 преподаватели от 17 висши училища по прилагане на компетентностния подход, а в курсовете по прилагане на иновативни образователни технологии в учебния процес са взели участие 561 преподаватели от 21 висши училища.

В документа се отбелязва и процесът за изграждане на училищна STEM среда чрез Националния план за възстановяване и устойчивост.

През 2024 г. са приети и промени в Закона за професионалното образование и обучение, чрез които се модернизира и усъвършенства правната регулация в областта на професионалното образование и обучение, улесняване достъпа до образование и насърчаване на ученето през целия живот, разширява се обхватът на дуалното обучение и се увеличават възможностите за осъществяването му по различни професии.

По проект „Модернизиране на професионалното образование и обучение“ са сформирани 20 секторни Съвета на уменията и са привлечени близо 180 представители на бизнеса, работодателски и браншови организации, преподаватели от висши училища, директори, учители по професионална подготовка, както и експерти от центрове, обучаващи по професии. По Плана за възстановяване се изграждат и 28 центъра за високи постижения в професионалното образование и обучение.

Продължават и усилията за качествена подготовка и квалификация на педагогически специалисти – чрез програми и проекти, подпомогнати със средства от ЕС или други международни финансови инструменти, са създадени множество възможности за обучения на директори и учители, новоназначени педагози и други специалисти.

Като предизвикателства в доклада се посочва, че

България изостава по отношение размера на държавните разходи като дял от БВП за образование спрямо средното за ЕС.

Проблем е и спадът в дела на завършилите гимназия. Усилия са необходими и за преодоляване на ниските резултати на българските ученици в международните изследвания на уменията PISA от 2015 до 2022 г. В тази връзка се посочва нуждата от обновяване на учебните програми, подобряване на практическите умения и критичното мислене, преодоляване на социално-икономическите неравенства и повишаване на мотивацията сред учениците.

Въпреки предприетите мерки за привличане на повече хора на възраст 25 – 64 г. към сектора на ученето през целия живот и разширяването на възможностите за формално, неформално и информално учене, се отчита ниско участие на възрастните в образование и обучение. Процентът на възрастни, участвали в такива, е паднал до 1,4% през 2023 г., което е най-ниският показател от 2010 г. насам. Като основни причини за тези показатели са посочени – слаб интерес, липсата на информираност и мотивация, ограничения, свързани с време и финансови ресурси, ниска ангажираност на работодателите, особено в малките и средните предприятия.

Свързани статии:

В Министерския съвет МОН и Службата на Върховния комисариат за бежанците на ООН в България подписаха меморандум за сътрудничество Наградиха активисти за правата на децата Ново средище на българщината в Италия