Антоанета Василева: Социалните мрежи промениха начина, по който се възприема онлайн съдържанието

Антоанета Василева е международен експерт и консултант по човешки права, с над 19 години опит в борбата с трафика на хора, прилагането на национални политики за правата на децата и жените, трафика на хора и миграцията. 

Има бакалавърска степен по журналистика, магистърска степен по международни отношения и дипломация и специализация по международно право по права на човека в Швеция и Канада. Докторант в департамент „Политически науки“ към Нов български университет.

Професионалният ѝ опит е както в гражданския, така и в държавния сектор. Почти 9 години оглавява Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет. Тя е консултант и опитен обучител на деца, младежи и професионалисти от различни сфери, като полицаи, прокурори, гранични полицаи, социални работници, учители и училищни психолози.

Има дълъг опит в мониторинга, превенция на трафика на хора и рисково поведение в интернет, директната работа с уязвими групи, като жени, деца и млади хора, както и директна работа с жертвите на престъпления.

Първи вицепрезидент и член на Експертната група за борба с трафика на хора (GRETA), Мониторинговия механизъм на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора от 2019 г. Координатор на националния център за безопасен интернет.

Разговора води Диляна Кочева.

– Г-жо Василева, през 2025 г. Националният център за безопасен интернет отбелязва своята 20-а годишнина. Труден ли беше пътят дотук?

– Да, пътят определено не беше лесен. Когато започнахме работа преди 20 години, темата за онлайн безопасността беше почти непозната в България. А обществото не осъзнаваше рисковете, които дебнат децата в дигиталния свят.

Преодоляхме множество предизвикателства – от липсата на законодателна рамка и институционална подкрепа в началото, до нарастващите предизвикателства, свързани с технологичното развитие, социалните мрежи и онлайн експлоатацията.

В последните години обаче се изправихме пред още по-сериозни предизвикателства.

Социалните мрежи, особено TikTok, промениха начина, по който децата и възрастните възприемат онлайн съдържанието,

като ги излагат на опасни предизвикателства, дезинформация и нови форми на манипулация.

Ковид пандемията допълнително ускори този процес – децата започнаха да прекарват още повече време в интернет, често без надзор. Възрастта, на която влизат в дигиталния свят, също спадна драстично.

Едновременно с това много родители не осъзнаваха или подценяваха рисковете, докато не се сблъскаха с тях в реалния живот. Учителите реагираха консервативно и често отхвърляха неизбежните промени, вместо да ги възприемат като възможност за подобряване на образователния процес.

Това наложи допълнителни усилия от наша страна – не само за информиране и обучение, но и за промяна на нагласите към дигиталната среда и новите технологии като част от съвременния свят.

– А какви успехи постигнахте?

– Заедно с трудностите имахме и много успехи. През 2005 г. създадохме Гореща линия за докладване на незаконно и вредно съдържание. Пет години по-късно започна работа Консултативната ни линия за онлайн безопасност на деца 124 123. Тя и до днес е единствената по-рода си услуга за подкрепа и помощ на деца, които имат онлайн проблеми, без значение от какъв характер.

Разширихме мрежата си от партньори – Центърът е партньор на международните мрежи INHOPE и InSafe още от създаването си през 2005 г. Имаме Сертификат за качество от INHOPE, а в България – и от МВР. От години е признат доверен партньор на международни и местни структури и организации, както и на големите социални платформи, за да може при сигнали за нередности да бъде „бърза писта“ за отстраняване на вредно и незаконно съдържание.

Вече седем години, с одобрението на МОН, в български училища се използва моделът на центъра ни за дигитално-медийна грамотност. Той се прилага в над 100 училища в цялата страна.

От създаването си до днес Центърът за безопасен интернет е обучил над 63 000 деца, младежи, родители и учители. Проведени са над 720 обучения в цялата страна, а през Горещата и Консултативната линия е оказано съдействие на над 115 500 деца и родители по техни сигнали или въпроси как да се защитят онлайн.

Това е изключително удовлетворяващо!

– Кои са най-честите сигнали, които получавате на Консултативната линия 124 123?

– Сигналите от Консултативната телефонна линия 124 123 в 60 на сто от случаите постъпват по телефон, а 40% – през чата в сайта ни safenet.bg. През изминалата година все повече родители са потърсили съдействие – често за проблеми, на които децата се натъкват през видеоигри, социални мрежи, различни интернет страници.

Повишава се броят на бащите, които звънят за консултация.

Най-често въпросите засягат превенцията – как да постъпят децата в случай на сексуално изнудване, как да бъдат защитени профилите, какво да направим, ако получим неприлична снимка, и др.

Чести са въпросите и за реакция при онлайн тормоз. От родители са 63 процента от потърсените консултации. А 37% са от деца и младежи с обаждане по телефон или през чата в сайта. Родителите все повече се интересуват от програмите за родителски контрол и как да говорят с децата си, за да ги предпазят от опасностите онлайн. Най-често се обръщат към нас деца и родители поради онлайн тормоз, фишинг измами, сексторшън (онлайн сексуално изнудване), вредно съдържание и контакти с непознати, които ги притесняват.

Забелязваме също нарастване на случаите, в които деца изпращат лични или интимни снимки на „гадже“ или на някого в мрежата, когото смятат за приятел, и след това стават жертви на манипулация и изнудване.

Но искам да обърна внимание и на другата ни много важна услуга –

Горещата линия за докладване на престъпления срещу деца в мрежата.

Общият брой обработени от Горещата линия на Националния център сигнали за цялата 2024 г. е 1 749 747.

От тези над 1,7 милиона обработени сигнали малко над 79 000 са получени от международните партньори от Мрежата INHOPE. Това са горещите линии от други 46 държави, които сигнализират, когато са открили незаконно съдържание, хоствано на български сървъри, с български IP адреси.

От тези 79 хиляди, след анализ и обработка, над 70 200 сигнала Центърът е изпратил към дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП заради реално открито незаконно съдържание, съхранявано в България.

Оставащите 1 670 000 са т.нар. производни сигнали. Центърът достига до тях след сигнали за незаконно хоствано съдържание в България, при проверката на което на същото място са открити още снимки и линкове, водещи към още недокладвано незаконно съдържание.

Сигналите за съдържание, което не се хоства в България, се насочват към ICCAM системата и към съответните горещи линии в други държави. Така екипът се „самосезира“ и докладва новооткритото съдържание.

Основният дял от сигналите – 99%, засяга основно момичета.

– По какъв начин днес родителите могат да предпазят децата си от опасностите в интернет? Може ли да дадете конкретни насоки и съвети към тях?

– Има много начини родителите да предпазят децата си, като изградят мрежа за безопасност (Safenet) около тях. Могат да започнат, когато децата са малки – на 4 –5 години, и използват дигитални устройства, да сложат програма за родителски контрол, да развиват уменията им да разпознават рисковете, и да ги учат как да реагират, когато усетят, че нещо не е наред.

Да създават атмосфера на отворена комуникация и да се интересуват какво правят децата в мрежата: какви игри играят, кои инфлуенсъри следват, какво съдържание гледат и защо то им е интересно. Защитени ли са профилите им в социалните мрежи, с кого общуват там и стигат ли до тях непознати.

Важно е родителите да говорят с децата за рисковете, но не с назидателен и поучителен тон.

Трябва да ги насърчават да споделят, ако нещо ги притеснява.

Важно е също да се използват всички настройки за поверителност и да обяснят на децата защо е важно профилът им да е частен, не публичен. Децата не разбират рисковете при публичния профил. Искат повече последователи и лайкове. Това е напълно нормално, особено в юношеска възраст, когато за подрастващите е важно да бъдат харесвани и търсени от приятелите си, да имат повече внимание (но не родителско), да разширяват границите си и сами да се справят с проблеми.

Най-сигурната и дългосрочна защита е да ги образоваме, да развиваме тяхната дигитално-медийна грамотност – серия от умения, като критично мислене, позитивна комуникация, умения за разпознаване рисковете и справяне с проблемни ситуации, да умее да работи в екип с другите деца и да търси помощ, когато е в беда. Така, екипирано с тези умения, детето ще разпознава лесно рисковете и ще се пази по-добре.

– Разкажете повече за обученията, които провеждате с учениците в училище. Вие ли търсите училища, с които да работите, или те се обръщат към вас? На конференцията посочихте, че за година към вас са се обърнали едва 8 учители…

– Училищата са проактивни и често търсят контакт с нас, защото знаят, че обученията ни са интерактивни и ангажират учениците чрез реални примери и казуси. Работим с училища по два начина – някои ние търсим активно, други се обръщат към нас по своя инициатива.

Въпреки нарастващата осведоменост много учители все още не знаят, че могат да разчитат на нас за обучения, или смятат, че темата вече е достатъчно покрита в учебната програма. Реалността обаче показва, че дигиталната среда непрекъснато се променя, а рисковете пред децата еволюират с появата на нови технологии, социални мрежи и онлайн платформи.

Затова през последните месеци разширихме обхвата на обученията, като проведохме интензивна обучителна кампания в Кърджали, Момчилград и Хасково. В рамките на инициативата проведохме 12 обучения, обхващайки над 320 ученици от IV до X клас. Тези срещи ни дадоха ценна обратна връзка за предизвикателствата, с които се сблъскват учениците, както и за потребността от по-задълбочена работа с учителите и родителите.

Тези обучения доказват, че нуждата от адекватна дигитална грамотност продължава да расте, а училищата, които осъзнават значимостта на темата, активно търсят партньорства и нови методи за ангажиране на учениците.

Надяваме се, че все повече учители ще се убедят в ползите от подобни обучения и ще ги включат като част от своята практика.

– Успявате ли да достигнете до децата от социално уязвими групи?

– Да, успяваме да достигнем до децата от социално уязвимите групи чрез проекта „Дигитални деца“. Той има за цел повишаване на дигиталната грамотност и безопасност сред децата и младежите, включително тези от уязвими общности.

В рамките на Проекта осигуряваме обучения и практически насочени ресурси, които помагат на децата да разпознават онлайн рисковете, да се предпазват от онлайн тормоза, манипулация и експлоатация, както и да използват интернет отговорно и безопасно. Работим с училища, социални и младежки центрове и неправителствени организации, за да достигнем до тези, които са най-застрашени от дигиталните рискове.

Проектът се осъществява в рамките на консорциума на Центъра за безопасен интернет, който включва асоциация „Родители“, Българската асоциация за семейно планиране и Националната мрежа за децата. Заедно разработваме интерактивни обучителни материали, провеждаме семинари за учители и родители и насърчаваме информираността за предизвикателствата в онлайн средата.

Така чрез „Дигитални деца“ работим всяко дете, независимо от социалния си статус, да има достъп до знания и инструменти за безопасно и пълноценно присъствие в интернет.

– Имате и обучения за родители. Към тях ли е по-големият интерес, или към тези за деца?

– За родителите организираме тематични родителски срещи, по време на които обсъждаме предизвикателствата и рисковете, свързани с онлайн присъствието на децата. Предоставяме практически съвети и насоки как да подкрепят и насочват децата си в дигиталната среда.

Също така предлагаме разнообразни материали, като наръчници и брошури, които помагат на родителите да се ориентират в динамично променящия се дигитален свят. Когато провеждаме родителски срещи, виждаме голяма ангажираност – родителите искат съвети за справяне с проблемите и често споделят лични истории.

Въпреки че интересът към обученията за деца е значителен, наблюдаваме, че

родителите често подценяват необходимостта от собственото си обучение в тази област.

Много от тях смятат, че децата им са достатъчно компетентни в използването на технологиите, и не осъзнават рисковете, на които могат да бъдат изложени. Това води до по-нисък интерес към родителските обучения в сравнение с тези за деца.

Същевременно, когато родителите участват в нашите програми, те често споделят, че са получили ценна информация и са по-уверени в способността си да подкрепят децата си в онлайн среда.

Стремим се да повишим осведомеността сред родителите за важността на тяхната роля в дигиталното възпитание на децата и да ги насърчим да участват активно в нашите инициативи. За нас е много ценно да се срещаме с майките и бащите и да ги подкрепяме в това да бъдат възможно най-добрите родители.

– Имате и програма „Връстници обучават връстници“. Как се осъществява подборът на младежите, които участват в нея?

– Програмата „Връстници обучават връстници“ е насочена към подготовката на младежи, които да обучават свои връстници и по-малки ученици в безопасно поведение в интернет. Подборът на участниците се осъществява чрез партньорства с училища и младежки организации в различни градове на България. Подбираме кандидати, които проявяват интерес към темите за онлайн безопасност и дигитална грамотност, като се стремим да включим младежи с различен опит и от различни социални групи.

През последните три месеца обучихме над 100 младежи от няколко града в България. Само през ноември и декември 2024 г. над 60 гимназисти от София, Дупница, Радомир, Кюстендил и Плевен участваха в тридневни обучителни сесии, обхващащи теми, като технически рискове в интернет, проблеми с непознати онлайн, онлайн тормоз, рискове от онлайн общуването, изкуствен интелект, фалшиви новини и дезинформация. Младежите генерираха идеи за кампании в училище и извън него, включително създаване на игра по дизайн на Escape Room.

През декември 2024 г. ученици от 1. СУ „Пенчо Славейков“ в София, обучени от екипа на Центъра за безопасен интернет, проведоха обучителни сесии сред връстниците си като част от кампанията „Дигитален отпечатък“.

В средата на февруари 2025 г. се проведе обучение на трета група младежи обучители, които планират и реализират кампании за онлайн безопасност.

Тези обучения са част от проекта „Дигитални деца“, който има за цел да подготви младежи да станат ментори на свои връстници в училището, квартала или общността, предавайки знания за безопасно поведение в интернет и помагайки на деца, които се сблъскват с проблеми като онлайн тормоз, измама или изнудване.

– Смятате ли, че в училище се обръща достатъчно внимание на опасностите, които съществуват в интернет? Темата е застъпена в обучението по „Компютърно моделиране“ и „Информационни технологии“, но дали тези уроци са достатъчни?

– Не напълно. Включването на темата в учебната програма е важна стъпка, но на този етап уроците често остават твърде теоретични. Липсват практически упражнения, реални казуси и интерактивни методи на обучение, които да направят информацията по-достъпна, разбираема и приложима за децата.

Необходимо е да се постави по-силен акцент върху критичното мислене, особено по теми като фалшиви новини, дезинформация и онлайн манипулация. Освен това учебните часове по тази тема са ограничени, а липсата на последователност и адаптация към бързо развиващите се технологии прави програмата недостатъчно ефективна.

В резултат образователната система изостава спрямо реалните нужди на децата в дигиталния свят.

– Какво е необходимо, за да продължи дейността на Националния център за безопасен интернет?

– На първо място – осигуряване на стабилно и устойчиво финансиране. В момента дейността ни разчита основно на проектни средства, които изискват постоянно кандидатстване и администриране наред с всекидневната ни работа на терен. Този модел не гарантира дългосрочна устойчивост.

Важно е институциите да поемат ясен ангажимент не само чрез политики за онлайн безопасността на децата, но и чрез целенасочено финансиране на тези усилия. За да продължим да подкрепяме децата, родителите и учителите, са необходими дългосрочно държавно финансиране и стабилни ресурси, които да гарантират ефективността и устойчивостта на нашата дейност.