Ревнива диня, разговорна чорбица или тъжен сладкиш

Ана КОЧЕВА*

От гледна точка на основния си състав кулинарната лексика е почти една и съща във всички български диалекти. От една страна, тя включва специфична диалектна лексика, от друга обаче, в обсега ѝ влизат и думи, познати на книжовния език, но различаващи се с някои форми (морфологични диалектизми) или значения (семантични диалектизми).

Такива семантични диалектизми са прилагателните ревнѝв, разговòрен and тъжен.

В книжовния български език те са добре познати като прилагателни за човешки качества, но в диалектите са развили и други значения, които са преди всичко кулинарни.

Значението ‘апетитен, вкусен, приятен’ на прилагателното ревнѝв е познато в Шуменско, там потапят наденѝците в удъ (вода) с червèн пипèр, да зèмат фрèнк (да се овкусят), да стàнат пò-ревнѝви. В банатския говор думата е добре позната със същото значение – Бàш и ремнива таз дин’е. (Много е ревнива, т.е. вкусна тази диня). Книжовното значение на прилагателното ревнѝв ‘за човек – който проявява или е изпълнен с ревност’ е познато в диалектите, но то се е появило в по-ново време и се конкурира с чуждата заемка касканджѝя ‘ревнивец’.

Изненадващ на пръв поглед е и семантичният кулинарен диалектизъм разговòрен със значение ‘подправен с люто или кисело, за да е по-вкусен’.

Примерите: Рàзговорна чорбѝца, ч’ѝселка и прòл’утачка (не много люта), добрà за на жèтву от Лужнишко; Турѝ на бòбъ уцèт дъ стàни разгувòр’ън or Йъдè ми съ ръзгувòрнъ мàнджъ от Казанлък са ярко доказателство за диференциалното значение на прилагателното в някои диалекти, което е различно от книжовните ‘който се употребява само при разговор, който е типичен, характерен за устната реч’, ‘който се осъществява, става във вид на разговор, беседа, диалог; диалогичен’, а даже и от простонародното ‘който обича да говори; разговорлив, приказлив’ („Речник на българския език онлайн“).

Същите изводи се отнасят и до прилагателното тъжен, чието диалектно значение в западните български говори е ‘прекалено тежък (сладък или тлъст) на вкус’.

Разпространението е от Кукушко; Монтанско; Бобошево; Велес; Кюстендилско; Дупнишко; Ново село, Видинско.

Видно е, че книжовното значение ‘който изпитва тъга, който е обхванат от тъга’, макар и познато в диалектите, не е единствено. Всички тези примери могат да се открият в новия „Български диалектен кулинарен речник“ на Института за български език, който представя един много богат и същевременно архаичен пласт от народната лексика, свързан с кулинарната култура на българите като част от националната идентичност.

*Д-р Ана Кочева е професор в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.