Представи си шест кокошки!

Кирил КИРИЛОВ*

Можем да кажем: Представи си седем торти, девет брадви, осем телефона, десет чаши! И всеки път, когото си ги представяме, трябва да ги „видим“ във въображението си, групирани по някакъв начин.

Преди няколко години моя ученичка ми зададе следния въпрос:

„Защо старобългарските числителни от едно до четири носят граматическите характеристики на прилагателни, а от пет до десет са събирателни съществителни?“. И аз не можах да отговоря веднага на този въпрос.

Всички познаваме системата на латинските цифри, която е наследник на етруската. Отбелязването на числата от 1 до 5 в етруската бройна система изглежда така: I – 1, II – 2, III – 3, IIII – 4, V – 5. Използването на четири тирета или точки за числата до четири се среща и при други древни езици. Причината за това може да се търси във възможността на човек да брои до 4.

Старобългарските числителни пазят архаично състояние, което се базира именно на способността на човека да различава 4 предмета. Затова названията на числителните от едно до четири в старобългарски са прилагателни и функционират като съгласувани определения, сякаш са признак на предмети, които можем да преброим с един поглед или да си ги представим, без да се налага мислено да ги групираме. От 5 нататък числителните в старобългарски функционират като събирателни съществителни, назоваващи множества, съвкупности от еднородни предмети, чието количествено измерение не можем да преценим с един поглед, нито да си представим, без мислено да ги оформим в групи до четири.

Българското население почти до средата на миналия век е използвало рабош ‘в миналото – пръчка, дъсчица или тояжка, върху която чрез врязване на резки и други знаци са се отбелязвали сметки, дати и др.’.

*Д-р Кирил Кирилов е доцент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.