Красимир Христов получава голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категория „Мъже“ в конкурса „Медиатор на годината 2024“, организиран от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Той работи в Професионалната гимназия по лека промишленост в Монтана от миналата учебна година. Преди това, през учебната 2022/2023 г., е назначен за образователен медиатор в Основно училище
„Св. св. Кирил и Методий“ в Монтана. Като част от неправителствената организация „ШАМ“ в Монтана, в миналото работи по проект „Ромски ментори“ в Начално училище „Васил Левски“ във Вършец. Тогава за пръв път придобива нов поглед към децата, училището и образователната система.
За участие в тазгодишния конкурс „Медиатор на годината“ е номиниран от своя колежка.
„Искам да изкажа огромната си благодарност на всички, които ме подкрепиха и гласуваха за мен. Тази награда не е само моя. Тя е на всички, които се припознават в работата на медиатора, на всички, които работят в училище, на децата и на всеки, който е гласувал и подкрепил тази кауза. Идеята е да се работи за бъдещето на децата, да няма неграмотни деца и такива без образование. Важно е да се повиши нивото на образованието в България“, казва пред „Аз-буки“ Красимир Христов.
Като ментор в Основното училище във Вършец, той работи в сферата на културата и изкуството с ученици от II до IV клас. Ролята му е да говори с тях за ромската култура, да ги запознае с ромските традиции и бит, кои празници се празнуват във Вършец и кои – в неговия край или в други части на страната. В края на проекта събират в книга обичаите и традициите във Вършец.
„Децата съчиниха няколко приказки, като в две от тях дори съм главен герой. Тогава за първи път се сблъсках с работата в училище. Там прекарах три години, а след като проектът приключи, работех в различна сфера, докато не започнах като медиатор в основното училище“, казва Христов.
За него работата с гимназисти е по-различна, отколкото с по-малките ученици.
„За мен е по-приятно и по-лесно да работя с по-големите деца. Работата не е еднообразна и скучна, всеки ден е различен и това ми харесва. Образователният медиатор е мост между училището и родителите на децата, между родителите и институциите“, смята награденият.
Неговата мисия е да бъде приятел с учениците. „Моята работа не е да уча децата, това правят техните учители. Моята работа е да бъда приятел с децата, да направя училището по-приятно място за пребиваване за тях, да знаят, че могат да ми се доверят – казва Христов. – С учениците си споделяме. Казвал съм им, че могат да говорят с мен на всякаква тема – за нещо, което ги притеснява или вълнува, за нещо, което не искат да споделят с учител или родител.“
Медиаторът е всеки ден с децата в училище. В междучасията е с гимназистите и следи да няма конфликтни ситуации. Влиза и в различни часове.
„Могат да вляза в часа по физическо възпитание и спорт и да играя с учениците тенис на маса или баскетбол. Обичам да рисувам, и понякога влизам в часовете по изобразително изкуство и помагам на някое дете да довърши картината си. Някои дори ме молят да им нарисувам нещо, и винаги се радват, когато го направя“, споделя с усмивка Христов.
Той се стреми да стимулира учениците с различни дейности. Често търси конкурси, в които могат да участват, и изпраща кандидатурите им.
Христов отбелязва, че в младежките си години се е познавал с голяма част от родителите на децата, които са от града: „Това кара децата да изпитват уважение към мен, след като разберат, че познавам някой от техните родители, че говоря техния език. Отношението е друго.“
Медиаторът държи да бъде приятел не само с учениците, а и с техните родители. В момента в процес на създаване е родителски клуб.
„В клуба искам да си говорим колко е важно образованието, какво би ни дало, ако го имаме, и от какво бихме се лишили, ако го нямаме. Вярвам, че колкото повече са родителите, които осъзнаят и разберат каузата на образованието за своите деца, толкова по-редовни ще бъдат учениците, ще постигат по-добри резултати и ще бъдат по-добри. Концентрирал съм се изцяло върху това да спечеля родителите“, категоричен е Христов.
Намерението му среща подкрепата на училищното ръководство. „Идеята за създаване на родителски клуб в училище е много положителна и вярвам, че ще има значителен принос към развитието на родителската общност. Това е чудесна инициатива за създаване на по-тясна връзка между родители, учители и ученици. Клубът ще включва съвместни занимания, което ще подобри връзката между родителите и училището. Организирането на извънкласни дейности, събития и инициативи ще обогати училищния живот“, смята директорката на ПГ по лека промишленост на Мариана Стоянова.
Гимназията е средищно училище и всяка сутрин медиаторът пътува с учениците по една от трите линии, за да ги доведе в клас.
Ако някое от децата отсъства, след като пристигне в училище, отива при класния му ръководител, за да го попита дали родителите на ученика са уведомили за отсъствието. Ако кажат, че детето е болно, чакат медицинска бележка.
„Ако и на втория ден няма информация за причината за отсъствието на детето, преценяваме дали само аз ще отида до дома му, дали да бъда с колегата класен ръководител. Следваме процедурите. Рядко има по-дълго отсъстващи деца“, обяснява Христов.
Посочва още, че статистиките в Северозападна България сочат, че процентът образовани роми – и като висшисти, и като среднисти, е най-висок.
„В Монтана е най-висок процентът в тази част на страната. Тук по-малко са хората, които трябва да бъдат интегрирани. По-малко са тези, които не ходят на училище, по-малък е процентът на т.нар. ранни бракове, на онези, сред които има трафик на хора“, посочва медиаторът.
Красимир Христов подчертава още нещо. Спецификата на всяка област и на всяко населено място е индивидуална и няма утвърдена формула, по която медиаторът да работи.
„Хората са различни, с различен бит, култура и традиции. Ако говорим за хората от уязвимите и от малцинствените групи, при всяка от тях е различно. В различните населени места медиаторът работи по различен начин. Преди всичко той трябва да е общността, от която са повечето ученици. Да познава традициите, културата и хората в квартала на учениците, с които ще работи. Трябва да говори езика им“, изброява Христов.
По думите му, това е важно, защото в тези среди трудно се допуска човек, който не живее в общността, а хората не биха му се доверили лесно.
„Затова, на първо място, медиаторът трябва да е с авторитет сред тази общност. На много места това е така и си проличава. В по-малките населени места медиаторът е разпознаваема личност. Обикновено там има само едно училище и медиаторът в този случай събира всички деца, общува с всички родители. Връзката там е по-силно изградена и съответно и родителите му се доверяват, казват какво се случва. Медиаторът, от своя страна, уведомява училището. Ако нещо се случи и някое дете отсъства повече, той отива и родителите му обясняват каква е причината“, подчертава отличеният медиатор.
Мариана Стоянова, директор ПГ по лека промишленост:
Ролята на медиаторите е изключително значима за изграждането на добри отношения и отговорности между учениците, учителите и родителите. Тяхната работа е ключова за създаването на спокойна, подкрепяща и приобщаваща училищна среда.
Благодарение на усилията на Красимир Христов се създава атмосфера за разбирателство, взаимопомощ и толерантност сред нашите ученици. Той е този, който помага за решаването на възникнали конфликти, за изграждането на доверие и насърчаването към диалог. Благодарение на него и на колектива на Професионалната гимназия по лека промишленост училището ни се превръща в място, където всеки се чувства разбран и приет.
Красимир Христов не просто изпълнява тази роля, той я превръща в мисия. С неговата енергия, съпричастност и отдаденост училището ни е по-спокойно и приветливо място. Неговите умения да слуша, да разбира и да води конструктивен диалог, са безценни за нас.
Благодарение на нашия медиатор учениците ни получават подкрепа, усилията и всеотдайността му допринасят за по-добрата училищна среда, в която всеки да се чувства разбран и подкрепен.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg