Снимка -Народно читалище „Просвета 1927“ – Варна. Децата от IIА клас гостуват на Народно читалище „Просвета 1927“ – Варна
По повод Деня на човешките права Българският хелзинкски комитет връчи традиционните награди в 17-ото издание на „Човек на годината“. В категория „Вдъхновение“ е отличена Димитринка Георгиева – един от най-достойните директори от мрежата на Център „Амалипе“ – „Всеки ученик ще бъде отличник“. Специалният приз ѝ е връчен заради усилията ѝ за десегрегиране на училищата в община Варна и устойчивата ѝ дейност за достъп до качествено образование на децата от ромската махала във варненския квартал „Аспарухово“. Освен в иновативно тя успява да превърне училището и в мултикултурно, когато приема над 100 украински деца да се обучават в него.
В миналото СУ „Любен Каравелов“ в кв. „Аспарухово“ във Варна е побирало 1300 ученици. Но с течение на времето, най-вече поради демографската криза, техният брой драстично намалява. Така постепенно училището вторично се сегрегира.
„За наше най-голямо съжаление, не успяхме да се преборим с този проблем – казва Димитринка Георгиева, която работи тук от 2000 г., а от 2010 г. е директор. – Имаше години, когато този процес вървеше с много бързи темпове. Става дума за отдръпването на българските семейства и приютяването в училището на всички деца от прилежащата ромска общност в квартала. Макар че голяма част от учениците не се идентифицират като роми, а като турци. В момента тук учат 300 деца, от тях 200 са от махалата.“
Този развой на събитията поставя на дневен ред пред педагозите въпроса как да приобщят децата. В началото най-голямото предизвикателство е да ги научат редовно да посещават училището. Трудно се борят и с последиците от временната миграция на семействата – постоянното ходене и връщане от чужбина.
„Започнахме да работим усилено в тази посока – подчертава Георгиева. – Всяка година кандидатстваме по много проекти, свързани с интеграцията, предимно на ромските деца.“
Училището става иновативно още през 2017 г. и е сред първите, одобрени в списъка на МОН.
Иновациите са в четири направления, но най-главното е въвеждането на длъжността образователен медиатор в училище.
По един от проектите Димитринка Георгиева се запознава с опита, който имат в това отношение в град Констанца, Румъния. Това, което научават там, прилагат и в Аспарухово.
Постепенно се изяснява точно какво е мястото на медиатора, какви са задълженията му. Благодарение на опита на екипа в Центъра за образователна интеграция за деца и ученици от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ) на МОН е изработена длъжностната характеристика на медиатора, чиято длъжност е включена в каталога на професиите. По проект „Успех за теб“ вече има и достойно заплащане на труда на тези хора, които се заемат с нелеката задача да посредничат между семействата, общността и училището.
„През всичките тези години усилено работим с родителите – казва директорката. – Правим родителски клубове на ниво клас. Много често ми задават въпроса как се финансират всички тези дейности. Средствата, които получаваме по Наредбата за приобщаващо образование, са за деца и ученици от уязвими групи. Всяко училище получава определени суми, с които плаща труда на медиатора. Въведохме и длъжност „помощник на учителя“ (като непедагогическа). Поканихме някои от по-активните майки на наши ученици да влизат в клас и да помагат – за дисциплината, за ефективното протичане на образователния процес. Така постепенно колегите свикнаха да работят с родителите, които, на свой ред, имат възможност да видят какво се случва в часовете и въобще в училище. Всичко това ползваме като инструментариум вече близо 8 години.“
Миналата година от РУО – Варна, се обаждат на директорката, за да я попитат дали е склонна да приеме голяма група деца от Украйна. Тя се съгласява. Става дума за 60 деца и това е ново предизвикателство пред педагогическия екип. Но много бързо се прилага опитът, натрупан от работата с деца, чийто майчин език не е българският. Назначават се помощник на учителя – украинска майка, медиатор, който е бесарабски българин, и психолог – украинка, отдавна омъжена в България. Всичко това позволява бърза комуникация със семействата.
„Майките обикновено говорят руски, но на младите ни колеги им е по-трудно да се разбират с тях – казва Георгиева. – Посредством новоназначените хора правим тази връзка много бърза.“
Всичко това помага в рамките буквално на една година украинчетата да бъдат интегрирани. Осигуряват им се допълнителни часове по български. Единственото ново е, че през ваканциите учители по български ходят на място, където са настанени украинските семейства, за да преподават на децата. Всичко това води до удвояване на техния брой – от общо 403 деца в училище 121 са украинчета. Със съдействието на Министерството на образованието и науката за тях е осигурен и транспорт от хотелите до училището.
„Във всеки клас има деца от Украйна и това дава спокойствие и на родителите им – казва директорката. –Децата също се успокоиха, миналата година бяха доста стресирани. Напълно нормално е след това, което са преживели – напускане на родния край, след това друга държава, нова образователна система. Част от тях са учили онлайн две години и тотално бяха забравили какво се прави в училище, загубили бяха навиците за труд. Децата бяха много объркани, но слава Богу, преодоляхме го. Вече няма проблеми.“
Те са приети много добре и от родителите на учениците от квартала.
Димитрина Георгиева
„Те нямат предразсъдъци, няма изградени стереотипи, каквито има в българското общество спрямо различните, и много бързо приеха украинчетата. Мнозина са казвали, че това, което правим, не се практикува във всяко училище. А на места има дори негативно отношение към децата бежанци – независимо дали от Украйна, или от другаде, което не е добре – смята Георгиева. – Наградата „Вдъхновение“ е голяма чест за мен. И разбира се, голяма отговорност. Тя е резултат от нашия общ труд. Всички сме абсолютно убедени, че децата са си деца независимо от етнос, култура, вероизповедание. Няма необучаеми деца. Имаме доста ученици със специални образователни потребности. Но благодарение на екипа от трима ресурсни учители, психолог и логопед нещата се получават.“
В училището има подготвителна група за 5- и 6-годишните. Когато дойдат на 5 години, речникът им е много беден, казва директорката. А после, като постъпят в първи клас, вече говорят български. Но има деца, които са извън махалата и там нещата са доста по-трудни. Затова веднага ги включват в допълнителни часове и им се оказва т.нар. обща подкрепа, за да научат по-добре български език и да имат равен старт в първи клас. Много е важно децата да натрупат лексикален запас. Защото решаващо за образователния процес е владеенето на българския език, категорични са педагозите.
При украинчетата този въпрос е малко по-сложен. Те няма как да знаят български. Миналата година преминават едногодишен курс. Всяка седмица учат по 4 часа български извън задължителните часове и в интерес на истината, бързо усвояват езика. Това оказва изключително благотворно влияние и върху останалите деца. От един момент нататък те са принудени да говорят на български, за да общуват помежду си, и така българският език се оказва обединяващото звено между двете групи деца.
„В началото нашите ученици бяха мнителни към новодошлите – те сега какво говорят, дали не казват нещо лошо за мене, госпожо, преведете ми – уточнява директорката. – Постепенно това се преодоля. Вече не сме посредници, не сме преводачи. Децата се стремят със запаса от думички, който имат, да говорят помежду си. Това е много добре, защото по този начин упражняват езика. Вече се сприятеляват, гостуват си, което е хубаво.“
В гимназиалния етап в училището има профил „Изобразително изкуство“ с много добър учебен план за учениците, които обичат да рисуват, да се занимават с нещо приложно. Този профил им дава възможност да се реализират. Той е свързан и с информационните технологии, защото там вторият профилиращ предмет е компютърна графика и дизайн.
Добре работещ е и ученическият парламент. Два пъти в годината по една седмица има самоуправление. Учениците са поощрявани да пробват различни професии, каквито има в училището – домакин, счетоводител.
В екипа има и бивши ученици – трима от тях са учители в СУ „Любен Каравелов“, а двама са медиатори.
„Единият е студент, а колежката е майка на наши ученици и наша бивша възпитаничка – уточнява директорката. – Това беше и целта ни – да накараме тези семейства да припознаят образованието като ценност, която е преди облеклото, храната и чисто битовата осигуреност на децата. В района почти нямаме социално слаби семейства. Радваме се, че вече не правим обходи да записваме деца в първи клас. Родителите сами идват при нас да направят това. Допреди години не беше така. Много сме горди и от факта, че всяка година имаме и студенти.“
