Столичната 7. ДГ „Детелина“ стимулира желанието на децата за среща с различни литературни произведения

В 7. ДГ „Детелина“ в София се обучават деца в 13 градински и една яслена група. От 20 години учебно-възпитателната работа в градината се осъществява по образователно предписание „Неогея“ и програмната система „Ръка за ръка“. Съавтори в тях са проф. Ирина Колева, предишната директорка Ксения Семизорова, учители от детската градина – Гинка Златанова, Надежда Ралчева, Лидия Стефанова, Адриана Деспотова. Научен ръководител на авторската програма  е проф. Ирина Колева.

Определянето на детската градина като авторска става благодарение на възможностите, дадени в Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба № 5 за предучилищното образование.

Как темата за семейст­вото може да бъде разгледана през приз­мата на художествената литература за мравката и по какъв начин може да бъде стимулирано желанието на децата за „среща“ с различни литературни произведения? Отговорите на тези въпроси дава директорката на столичната 7. ДГ „Детелина“ Гинка Златанова.

„Работим по авторска програма, одобрена от МОН. Тя е във връзка с екологосъобразната социализация на децата от 3- до 7-годишна възраст в условията на детската градина. Целите пред екипа са свързани със създаване на условия за формиране на умения за възприе­мане, осмисляне, интерпретиране и съпреживяване на достъпни литературни и музикални произведения“, обяснява тя пред „Аз-буки“. И допълва, че практиката изисква и използването на различни автодидактични игри в съответствие с равнищата на педагогическата ситуация.

Крайната цел е знанията, които децата придобиват по време на педагогическите ситуации, да се прилагат в практиката.

Всяка педагогическа ситуация е базирана на рефлексивния подход и е изградена на 4 отделни равнища.

Целта на първото равнище е да се разбере какво знае детето по дадена тема. В случая децата могат да се изведат на двора и да се провокира техният интерес към темата, да разглеждат със своя учител пътечката на мравката, като проследяват къде ще ги отведе. По този начин разбират къде живее, научават и какво прави насекомото.

„Така създаваме интерес към живота на мравката. На първото равнище сме стимулирали идеята, че имаме мравки на двора и трябва да разберем какво става с тях, как те могат да оживеят в художествен образ“, продължава Златанова.

Втората стъпка е да се даде информация на детето за отделни елементи по избраната тема. За целта използват баснята „Щурец и мравка“ с известния въпрос: „Бабо Мравке, где така?“. По този начин образът на мравката оживява емоционално пред детето и активизира неговия интерес. Могат да разгледат снимка, танграми, лабиринти, да обсъдят какъв е животът на мравката.

За следващата стъпка се включват различни автодидактични игри, чрез които децата разбират кои са характерните белези, които определят мравката, научават за начина ѝ на живот.

„Децата научават, че животът на мравката следва определени правила, че обитава мравуняк заедно с други мравки. И така разбират, че живеят в семейство“, разяснява директорката.

В четвърто равнище  децата трябва да приложат на практика новите си знания. Ако видят мравка, могат да я свържат с произведението, което са учили. Могат да ѝ поставят трохички или да проследят с лупа пътечката ѝ, да открият дома ѝ – мравуняка, да изиграят „танца на мравката“.

По време на първата научно-практическа конференция „Добротата и обичта водят развитието на детето към бъдещето“ екипът на 7. ДГ „Детелина“ представя друга педагогическа практика. Темата е „Пътешествие в света на детската литература – играя, изразявам се, споделям и творя“. Децата разглеждат зимни приказки, с които вече са запознати, и трябва да определят главния герой, частите на произведението – начало, изложение, край, какви поуки могат да си направят.

„Познавайки литературните произведения „Дядовата ръкавичка“, „Ледената къщичка“, „Болен здрав носи“, „Житената питка“, може да използваме театър или музика, за да ги изиграем или драматизираме“, посочва директорката. И допълва, че при откритата педагогическа практика представят „Снежна приказка“, използвайки балет и оркестър.

Това показва, че детето е надградило знанията и уменията си до момента, в който може да участва в музикално-сценично представление, изиграно пред родители или други деца от градината.

Организацията на педагогическата среда, в която се развиват децата,  също е специфична във връзка с работата по авторската програма.

„Изградили сме педагогическа среда, чрез която да стимулираме желанието и срещата на детето с различни литературни произведения и чрез която да развиваме неговите способности“, обяснява Златанова.

Във всяка група има ателиета с определено име, девиз, символ и знаме. Едно от тях е „Моята библиотека“. Съдържанието в ателието е съобразено с възрастовите особености на децата и е организирано по определен начин. Неговият девиз е „Книгата – врата към вълшебните светове“, символът е книга, а знамето – приказен замък.

„Самата библиотека не идва наготово, а съвместно с децата, обяснявайки какво е книжката и къде може да бъде тя, постепенно започваме да създаваме и да запълваме библиотеката. Тя ще бъде надградена от първа до четвърта група“, разяснява моята събеседничка. Така, когато завършат, децата имат набор от книжки, с които са работили през годините в градината.

В 7. ДГ „Детелина“ има и цент­рално ателие „Приказна библиотека“, което е за всички деца. Там са разположени отделни кътове – библиотека, параван за театър, различни декори за театралната работилница, интерактивна дъска. Педагозите разполагат и с мултимедия, чрез която могат да презентират или да провокират любознателност чрез откъси от филм, презентация, музика, етюд и др. Пространството е организирано с уютни кътчета за четене, творчество, изразяване и цели да подпомогне ранното развитие на езиковите и когнитивните умения на децата.

„В централната библиотека децата могат да се изразяват свободно, да упражняват  театрални техники – казва директорката. – От друга страна, срещите с книгата стимулират и ранния интерес към четенето. По този начин създаваме позитивна нагласа към литературата изобщо.“

Във всяка група има и ателие за правата на детето. Това е друга тема, по която в столичната 7. ДГ „Детелина“ се работи активно.

Библиотеката не е единственото мястото, в което се развиват творческите способности на децата. Един от учителите се занимава и с картинния театър „Камишибай“ и организира театрални участия с децата.

От 15 години в детската градина провеждат и инициативата „Прочети ми пак“. Следобед родители четат произведения с децата в групата в уютна обстановка.

„Родителите са най-важните ни партньори. Те участват в инициа­тивите, които замисляме заедно с Обществения съвет“, посочва директорката. И допълва, че с тях провеждат и различни тренинги.

През изминалата година са организирани и поредица от срещи с български автори. В градината идват Цвета Белчева, Иван Раденков, Слави Стоев, Десислава Йорданова, Радостина Николова, Мая Бочева и Ксения Семизорова, а срещите им с децата провокират интереса им към книгата. Гости и деца заедно участват в измислянето на различни истории.

В края на учебната година е организирана и голяма среща с всички автори. Тогава децата се обличат в костюми на любимите си герои, а учителите влизат в ролята на актьори.

Отново с цел стимулиране интереса и създаване на условия за връзка с литературните произведения в градината е поканена и мобилната библиотека на Столичната библиотека. Освен че се срещат и разговорят със служителите, децата получават и талони за безплатни карти. Участват и в платформата „Книговище“.

Децата от ДГ „Детелина“ се включват и в инициативата „Маратон на добротата“, организиран от Виктория Петрова. Заедно с учителите се запознават с добрините в гората от книгата „Мечо и добрината обикалят гората“.

А историята предразполага децата като Мечо всеки ден да направят добро дело. Това е една от добродетелите, на които учителите възпитават децата. В тази връзка, пред детската градина е направен и пътеводител на добродетелите. По този начин, на път към градината децата и родителите могат да го прочетат и съответната добродетел да бъде провокирана.

Детската градина има и спечелен проект по НП „Хубаво е в детската градина“. По него ще развиват темата „Етикет на детско поведение“. За целта са направили детски ресторант. „Идеята е децата да се учат на етикет, на различни форми на поведение и организацията на храненето да се приема като специален момент, като използват нож, вилица, лъжица“ казва Златанова.

Гинка Златанова, директор на 7. ДГ „Детелина“:

„Начинът ни на работата е традиция във времето и се предава от екип на екип. Екологосъобразното възпитание на 3 – 7-годишното дете е възпитание не само за живот в хармония с природата, но и в хармония със социалната среда и следването на чисти отношения. Това изисква добро взаимодействие между дете, учител и родител, което допринася за успешна последователна работа.

За нас е важно дейностите ни да бъдат съобразени с възрастта на децата и да провокираме техния интерес, който да бъде надграден от колегите в училище.

Водена съм от мисълта „Нека в процеса на порастването не ограничаваме мечтите и желанията на децата, а да стимулираме вяра в успеха и да разширяваме техния кръгозор в този необятен свят“.

Свързани статии:

Млади таланти от Разград с дебют на сцена Търсят се учители за обучение в САЩ Варна открива първата у нас детска градина по подхода „Реджо Емилия“ Двойно повече деца от уязвими групи завършват училище