ЕК отчита напредък на България в политиката за научните изследвания и иновациите

България постига напредък в политиката за научните изследвания и иновациите в последните години, включително с повишаването на възнагражденията в сектора, създаването на мрежа от изследователски университети и модернизацията на научната инфраструктура.

Страната ни обаче се нуждае и от ключови реформи,

сред които разработване на национална стратегия за научните изследвания и иновациите, обвързана с пазара на труда.

Това се посочва в

доклада „Отключване на изследователския и иновационния потенциал на България“

по Механизма на Европейската комисия за подкрепа на политиките в областта на научните изследвания и провеждането на оценка на националната научна екосистема, който беше официално представен, съобщава Пресцентърът на МОН.

„Нека възприемем представените резултати не като крайна точка, а като тласък за реален, дългосрочен напредък“, каза заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов при представянето на документа.

За извършването на анализа ЕК сформира екип от независими оценители, които направиха две посещения в България през октомври и ноември 2024 г. По време на визитите си те се срещнаха с различни заинтересовани страни, сред които представители на научната общност и на институциите, имащи отношение към националната научноизследователска и иновационна система.

В доклада се открояват положителните стъпки, предприети от страната през последните години, които са оценени високо от Европейската комисия. Заедно с това той отчита и недостатъчно големи инвестиции в научна и развойна дейност – под 1% от БВП.

ЕК отправя препоръки за постигане на по-висока ефективност и устойчивост на сектора.

Сред тях с изграждане на кохерентна национална стратегия за научни изследвания и иновации, съобразена с приоритетите на страната и нуждите на пазара на труда. Подчертава се значението на увеличаването и стабилизирането на институционалното финансиране за научна и развойна дейност, както и необходимостта от засилване на сътрудничеството между университети, научни организации и бизнес чрез съвместни проекти. Важен акцент се поставя и върху създаването на ясни и устойчиви кариерни пътеки за учените, включително с фокус върху подкрепата за младите изследователи. Наред с това се препоръчва преструктуриране на по-слабо ефективни институции и стратегическо сътрудничество на висшите училища и научните организации.

Свързани статии:

Българска ученичка завоюва първа награда за физика и астрономия в САЩ (ОБНОВЕНА) Заместник-министър акад. Витанов призова за запазване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации след 2027 г. Вечер на кариерата в Пловдив Ученици от Враца и София станаха първенци в Националното състезание „Млади таланти в интериорния дизайн“