Запорът е сред основанията, при които работодателят може да направи удръжка от трудовото възнаграждение на своя работник или служител и без неговото съгласие. Удръжката се прави без значение от вида на сключения трудов договор – срочен, за неопределено време, със или без клауза за изпитване, основен, допълнителен и т. н.
На основание Кодекса на труда в България от трудовото възнаграждение се удържат сумите, произтичащи от запори, наложени по съответния ред.
Запорът на трудовото възнаграждение представлява мярка в изпълнителното производство, която се налага от съдебен изпълнител при принудително изпълнение на установено по законен път задължение. Тя се налага по искане на взискател за вземане срещу длъжник, който е работник или служител.
Въз основа на запорното съобщение касиерът на фирмата е длъжен да удържи дължимата сума от заплатата на работника или служителя. Удръжката, която може да се прави от трудовото възнаграждение на работника или служителя, не може да надвишава размера, установен със закона. Размерът зависи от размера на трудовото възнаграждение, което работникът или служителят получава, и наличието на деца, които длъжникът издържа, и е определена в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
Ограниченията не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
Работодателят е този, който на практика следи спазването на разпоредбата на закона, като удържа само такава част от възнаграждението, по отношение на която законът изрично предвижда, че може да бъде обект на принудително изпълнение.
При запор върху трудовото възнаграждение удръжките се правят ежемесечно.
Справка:
чл. 272, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда
чл. 446 от Кодекса на труда
чл. 512, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
