HISTORY OF PHILOSOPHY / History of Philosophy
Фридрих Ницше – новата религия на метафизическия нихилизъм
[Friedrich Nietzsche – the New Religion of Metaphysic Nihilism]
/ Росен Рачев / Rosen Rachev – стр. 231
Log in to read the full text
PHENOMENOLOGY / ФЕНОМЕНОЛОГИЯ
Илюстриктурата като некласически философски идиом: перспективи и проекции
[The Illustricture as a Non-classical Philosophic Idiom: Prospects and Projections]
/ Кристиян Енчев / Kristiyan Enchev – стр. 252
Log in to read the full text
За реалността и посоките във времесъзнанието (Част 1)
[On Reality and Directions within Time-Consciousness (Part 1)]
/ Коста Бенчев / Kosta Bentchev – стр. 261
Log in to read the full text
LOGICAL CHALLENGES / ЛОГИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
За природата на отношението: Ръселовият реализъм и възможността за експликация на логическата форма
[About the Nature of Relation: Russell’s Realism and the Possibility of Explication of the Logical Form]
/ Деница Желязкова / Denitsa Zhelyazkova– стр. 284
Log in to read the full text
PHILOSOPHY AND RELIGION/ PHILOSOPHY AND RELIGION
Калист Kатафигиот: съзерцанието – „плод на обожението“
[Callistus Cataphugiota: the Contemplation – “Fruit of the Deification“]
/ Димитър Петров / Dimitar Petrov – стр. 292
Log in to read the full text
PSYCHOLOGY / ПСИХОЛОГИЯ
История на човешката еволюция (част 2)
[History of Human Evolution (Part 2)]
/ Кирил Петров / Kiril Petrov – стр. 308
Log in to read the full text
CURRENT PHILOSOPHICAL EVENTS/ CURRENT PHILOSOPHICAL EVENTS
32 Международен Хегелов Конгрес – „Хегеловата енциклопедична система и нейното наследство“
[32nd International Hegel Congress – “Hegel’s Encyclopaedic System and its Legacy”]
/ Силвия Кръстева / Silviya Kristeva – стр. 326
Log in to read the full text
READ IN THE LATEST ISSUES OF THE „AZ-BUKI“ JOURNALS / В НОВИТЕ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ-БУКИ“ ЧЕТЕТЕ– стр. 330
GUIDE FOR AUTHORS / УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ – стр. 332
ФРИДРИХ НИЦШЕ – НОВАТА РЕЛИГИЯ
НА МЕТАФИЗИЧЕСКИЯ НИХИЛИЗЪМ
Росен Рачев
St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Turnovo
Absract. Човешкият живот е безкрайна поредица от проблемни ситуации и начини за тяхното преодоляване. Фридрих Ницше обявява съмнението и нихилизма за форми на съществуване в проблемна ситуация. Те са в основата на „преоценката на всички ценности“. Тази преоценка се отнася до традиционните, общоприети и широко разпространени принципи и норми в обществото. Скептицизмът е изходната позиция и преходен етап на отрицанието. Ако някой отрича нещо, без да го обмисли, то той действа емоционално.
Фридрих Ницше е нихилист, защото неговата нагласа е основана на съмненията, които са рационално мотивирани. В тази студия аргументите са извлечени от неговите книги „Тъй рече Заратустра“, „Антихрист“ и „Залезът на боговете“.
Keywords: Nietzsche; skepticism; nihilism; „reassessment of all values“; „will to power“; problem situation
FRIEDRICH NIETZSCHE – THE NEW RELIGION OF METAPHYSIC NIHILISM
Abstract. Human life is an endless sequence of problem situations and ways to overcome them. Friedrich Nietzsche proclaims doubt and nihilism as forms of existence in problem situation. They are the foundation of the „reassessment of all values“. This reassessment is oriented to traditional, approved and wide spread principles and norms in society. The skepticism is an initial position and a transitional stage of denial. If someone denies something without thinking of it, he acts emotionally.
Friedrich Nietzsche is a nihilist because his attitude is based on doubts, which are rationally motivated. In this paper the arguments are derived from his books „Thus Spoke Zarathustra“, „The Antichrist“ and „Twilight of the Idols“.
Dr. Rosen Rachev, Assoc. Prof.
Department „History of Philosophy“
St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo
ИЛЮСТРИКТУРАТА КАТО НЕКЛАСИЧЕСКИ ФИЛОСОФСКИ ИДИОМ: ПЕРСПЕКТИВИ И ПРОЕКЦИИ
Кристиян Енчев
Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)
Abstract.. В настоящия текст-експеримент ще се опитам да мисля в нова посока близостта на илюстриктурата с фигурологията на Боян Манчев откъм „динамични форми, респективно динамични понятия, притежаващи пластичната потенция да изразяват динамични явления, без да ги редуцират“ (Manchev, 2018: 1). Илюстриктурата е динамичен режим на работа на фигурата-форма (динамизираната форма), чрез първата става разбираемо защо и как един фигуративен потенциал може „да се развива и като концептуална възможност“ (Tenev, 2017: 27). Ако фигуративът отваря „потенциалното като потенциално в актуалното“ (пак там: 26), а през илюстриктурата може да бъде мислен и като динамизирана форма, отключваща собственото поле на потенциалност, самоактуализираща се силова виртуалност, то не е ли тъкмо това залог за скачване, за съвместна работа на дюнамис и енергия? И не е ли това добра отправна точка за радикализиране на Кант в динамологична перспектива? Некласическата хипотеза на настоящия ми експеримент е: битийният акт на утвърждаване на езиково значение илюстриктуративно сътворява (непредзададена) същност, доколкото съдържа в себе си структурата на повторение, заредено с отклонение.
Keywords: form-figure; figure-form; illustricture; non-classical philosophical idiom
THE ILLUSTRICTURE AS A NON-CLASSICAL PHILOSOPHIC IDIOM: PROSPECTS AND PROJECTIONS
Abstract. In this text-experiment I will try to think in a new direction the proximity of illustricture with the figurology of Boyan Manchev. Illustricture is a dynamic mode of work of the introduced here concept figure-form (dynamized form), through which it becomes understandable why and how a figurative potentiality can evolve to a conceptual opportunity. Figurativеness can also be thought as one unlocking its own field of potentiality and self-actualizing forceful virtuality. The non-classical hypothesis of that experiment is: the being’s act of affirmation of linguistic meanings illustricturatively creates (unpredictable) essences, as long as it contains within itself repetitive structure charged with deviation.
Dr. Kristiyan Enchev, Assoc. Prof.
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
ЗА РЕАЛНОСТТА И ПОСОКИТЕ ВЪВ ВРЕМЕСЪЗНАНИЕТО (Част 1)
Коста Бенчев
Absract. В статията (разделена на две части: §§ 1 – 4 и §§ 5 – 8) се повдига въпросът за реалността на времето през призмата на цикличното и линейното движение, които биват използвани като апарат за един базисен дихотомичен анализ на времесъзнанието. Т.нар. „отрезки“ на времето – минало, настояще и бъдеще, се характеризират чрез модалности, като необходимо, действително, възможно, случайно, които, на свой ред, се тълкуват като различни видове части в по-сложни комплекси, състоящи се от отношения между категориите на приликите и разликите. В тази светлина се изказват определени критически бележки срещу схващането за времето като за нещо субстанциално и движещо се от минало през настояще към бъдеще, като въпросът за времето, в крайна сметка, се обвързва с традиционните теми на западната метафизика, оценени като възникнали от гледната точка на континуалното и дискретното, която финална дихотомия е представена като повтаряне с доразвиване на началната дихотомия (на цикличното срещу линейното движение).
Keywords: time; cyclic; linear; source; flow; direction; eternity; order; present; future; past; parts; whole; continuum; discrete; metaphysics; Aristotle; St. Augustine; Leibniz; McTaggart; Heidegger; Russell
ON REALITY AND DIRECTIONS WITHIN TIME-CONSCIOUSNESS (PART 1)
Abstract. This article raises the question concerning the reality of time through the concepts of cyclic vs. linear movement. These concepts are supposed to ground the basic dichotomy that is carried out as an analysis of time-consciousness. So called “segments” of time – past, present and future, are characterized as modalities (necessity, actuality, possibility, contingency) which in their turn are being interpreted as different kinds of parts within some broader complexes that comprise relations between the categories of the similarity and the difference. From this view-point, certain critical remarks are mentioned against the concept of time as being something of a substantial nature while moving from the past through the present and towards the future. At the end of the paper, the question concerning time is related to the traditional themes of Western metaphysics. They are assessed as having their origin in the position rooted in the opposition between continuum and discreteness. This final dichotomy is presented as what has been intended from the very beginning of the exposition under the guise of the initial dichotomy concerning the opposition of cyclic vs. linear movement.
Mr. Kosta Bentchev
Sofia, Bulgaria
ЗА ПРИРОДАТА НА ОТНОШЕНИЕТО: РЪСЕЛОВИЯТ РЕАЛИЗЪМ И ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ЕКСПЛИКАЦИЯ НА ЛОГИЧЕСКАТА ФОРМА
Деница Желязкова
Sofia University
Absract. Статията разглежда различния начин, по който Ръсел разбира смисъла на отношението през 1903 г. в Принципи на математиката и през 1913 г. в непубликувания ръкопис Теория на познанието. Около 1903 г. философът е на мнение, че aRb и bR’a са две отделни пропозиции, между които е налице отношение на разлика в смисъла. През 1913 г. отрича по-ранната си теза, че отношенията са две. Ръсел не се колебае да заяви, че отношението aRb е единичен факт и дали ще го описваме от a към b, или от b към a, е без значение, това е само езиков въпрос. Цел на текста е да експлицира мотивите и влиянията, които провокират британския философ да даде различни отговори в двата си текста, и последствията, до които отговорите водят. Намерението ми е да осветля проблемите, които генерира Ръселовата философска логика, най-съществени от които са: за логическата форма, за извода и за утвърждаването.
Keywords: proposition; Russell; relation; philosophical logic; ontology; fact
ABOUT THE NATURE OF RELATION: RUSSELL’S REALISM AND THE POSSIBILITY OF EXPLICATION THE LOGICAL FORM
Abstract. The article views the different way that Russell understands the point of attitude in 1903 in Principles of Mathematics and 1913 in the unpublished handwriting Theory of knowledge. Around 1903, the philosopher thinks that aRb and bR’a are two separate propositions, between which there is a visible difference in the meaning. In 1913 he denies his earlier point about the points being two. Russell does not hesitate to declare that the aRb is a single fact and it doesn’t matter if we’ll present it from a to b or from b to a, it’s just a language matter. The goal of the text is to express the motives and influences that provoke the british philosopher to give different answers in both of his texts and the consequences to which those answers lead. My purpose is to lighten the problems that Russell’s philosophical logic generates where most important are the ones about logical form, the conclusion and the affirmation.
Keywords: proposition; Russell; relation; philosophical logic; ontology; fact
Denitsa Zhelyazkova, Phd Student
Sofia University
КАЛИСТ КАТАФИГИОТ: СЪЗЕРЦАНИЕТО – „ПЛОД НА ОБОЖЕНИЕТО“
Димитър Петров
Abstract.. В текста обект на разсъждения са идеите на Калист Катафигиот, съдържащи се в трактатa За божественото единение и съзерцателния живот. Изведена и анализирана е основната идея – съзерцанието е „плод на обожението“. Приведени и интерпретирани са дефинициите на съзерцанието, формулирани в трактата, неговите три степени и крайна цел – обожаващото единство със задпределното Единно, в което умът по енергия и дейност става това, което съзерцава. Статията прави опит да илюстрира значимостта на богословието на съзерцанието, развито от Калист Катафигиот за исихастката традиция и православната духовност.
Keywords: contemplation; stages of contemplation; union with God; deification; Hesychasm
CALLISTUS CATAPHUGIOTA: THE CONTEMPLATION – “FRUIT OF THE DEIFICATION“
Abstract. This text aims to discuss the ideas of Сallistus Cataphugiota elucidated in the treatise On union with God and life of contemplation. The work advanced the main idea that contemplation is “fruit of deification“. Different definitions of contemplation, its three stages and final goal – deifying unity with the transcending Unity, were put forward. The article aims to illustrate the significance of the theology of contemplation, developed by Callistus Cataphugiota for Hesychastic tradition and Orthodox spirituality.
Mr. Dimitar Petrov
ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ (Част 2)
Кирил Петров
Abstract.. Настоящата част е опит да се разшири биографията на автономния индивид. В противовес на представата за вродената социалност на човека, която го лишава от неговата уникалност и опровергавана от различните прояви на психични разстройства, идеята за индивидуалния начин на живот би могла да обясни някои противоречия и парадокси в поведението му. Оказал се сам сред природата и без физическия контакт със себеподобните, той е трябвало не само да развие и усъвършенства сетивността си и начина на възприемане на реалността, но и да промени метаболизма на собствения си организъм. Загубвайки инстинктите поради смяна на връзките си с реалността, той успява да превърне обектите в източник на информация, осигуряващи му сигурно и безопасно средство за оцеляване. Информация, която ще се превърне в негова лична среда, непостижима за животните.Среда, чиято цел е да функционира като недосегаема, невидима „територия“, т.е. като съзнание.
Keywords: hallucination; perception; consciousness; time; space
HISTORY OF HUMAN EVOLUTION (Part 2)
Abstract. The present work is an attempt to broaden the biography of the autonomous individual. Contrary to the conception of the inborn sociality of a person that deprives him of his uniqueness and refuted by various manifestations of mental disorders, the idea of an individual way of life could explain some contradictions and paradoxes in his behavior. Being alone in nature and without physical contact with similar individuals, he had not only to develop and improve his sensitivity and the way of perceiving reality, but also to change the metabolism of his own organism. Losing instincts by changing connections with reality, he manages to turn objects into a source of information, providing him certain and safe means of survival. That information will became his personal environment unattainable for animals. An environment, which purpose is to function as an untouchable, invisible „territory“, i.e. as a consciousness.
Dr. Kiril Petrov
32 МЕЖДУНАРОДЕН ХЕГЕЛОВ КОНГРЕС – „ХЕГЕЛОВАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЧНА СИСТЕМА И НЕЙНОТО НАСЛЕДСТВО“
Dr. Silviya Kristeva
South-West University “Neofit Rilski”
Absract. 32-рят Хегелов конгрес зададе една насока пред Хегеловите изследвания – повратът към систематичното мислене и системотворчеството. А в следването на тази насока се открои и най-основният въпрос: за „чистата философска наука“, за собствения регион на философското знание като метафизика. Мисленето в система, което Хегел ни завеща, е един от възможните пътища пред съвременните метафизически търсения, и то като „чисто мислене на абсолюта“ като цел на същинско философския метод.
Keywords: Hegel; 32 Hegel Congress; contemporary metaphysics; pure absolute thinking; philosophical methodology
32-NDINTERNATIONAL HEGEL CONGRESS – “HEGEL’S ENCYCLOPAEDIC SYSTEM AND ITS LEGACY”
Abstract. 32 Hegel Congress gave birth to a new direction in front of Hegelian studies – the turn to the systematic thinking and system-making. This general discourse rises the most basic question: how to develop “the pure philosophical science” as metaphysics, the own region of philosophical knowledge. Thinking in system, which is Hegel’s legacy, is one of the possible ways in front of the contemporary metaphysics and as a specific of philosophical method as “pure thinking“ of absolute.
Keywords: Hegel; 32 Hegel Congress; contemporary metaphysics; pure absolute thinking; philosophical methodology
Dr. Silviya Kristeva, Assist. Prof.
South-West University “Neofit Rilski”
