Няма общини без читалища

Няма община у нас без читалище, стана ясно при представянето на първата онлайн карта и база данни за 3597-те читалища в България в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция. 80% от читалищата се намират в селата, а 20 на сто – в градовете, като разпределението на читалища в общински центрове и извън тях е много близко, стана ясно при представянето.

Проектът е дело на фондация „Народни читалища“, а по реализирането му работят експерти от Института за пазарна икономика,

заяви Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондацията. Заедно с него в пресконференцията участие взеха и доц. Евгения Сарафова – преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет, Адриан Николов и Петя Георгиева – старши икономисти в Института за пазарна икономика.
По време на представянето в реално време бяха показани интерактивна онлайн карта на всички читалища в страната, общински барометър и база данни със свободен достъп и доклад анализ на читалищната мрежа.
Картата съдържа базата данни, събрани от официалната статистика, регистрите на Министерството на културата, данни от Финансовото министерство и НАП. Изготвен е списък с регистрационните номера, адреси и друга информация за всички читалища. В картата са включени данни, обхващащи периода от 2023 г. насам.
Проектът е част от инициативите по повод 170 години от създаването на първото българско читалище и се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.

„Читалищата са място за образование, те са тези, които дават достъп до култура, до книга, до всичко останало в отдалечените места“, отбеляза Юрий Вълковски.

Той цитира и данни от национално проучване на компания Kantar, според които

79% от хората в страната са положително настроени към читалищата. А при тези, които са имали досег с тези културни средища, одобрението достига 81 процента.

Представената картата на читалищата показва къде се намират те в страната, заедно с подробна информация за всяко от тях – контакти, отчет за културната дейност на съответно читалище през годините, проектите, персонала, библиотечната дейност и други.
Вълковски представи и картата „Общински барометър на читалищата“, която показва обобщени данни за читалищата по общини. На следващ етап се планира към инструментите да се интегрира и възможност за дарения, както и за това културните институции да обновяват информацията за себе си.
Доц. Сарафова отбеляза, че липсва официален регистър на читалищата в България, което е наложило екипът да проверява един по един адресите на тези културни институции.
Петя Георгиева уточни, че основните приходи на читалищата са свързани с финансиране от държавния и общинския бюджет, а по-голямата част от техните разходи отиват за заплати на персонала.
Първият голям източник на информация за създаването на базите данни е регистърът на читалищата на Министерството на културата. Всяко от тях има карта, аформатирана в табличен вид с информация за това какво правят кръжоците, библиотеките, музеите, с които се занимават читалищата. Тези данни са предоставени от самите читалища, което означава, че качеството им е изцяло предопределено от това, което са докладвали.
Вторият източник е регистърът на Министерството на културата за библиотеките. В повечето читалища има библиотеки. Знае се какви са библиотечните наличности, как са се променили те през годините, колко посетители има, какъв е достъпът до интернет, както и персоналът на библиотеките в какви проекти е участвал. Това също са данни, докладвани от самите библиотеки.
От Министерството на културата е информацията колко хора се субсидират, от НСИ – каква е структурата на читалищата, техните настоятелства и персонал.
Изследването показва, че те не са просто културно-просветни организации.

Читалищата се занимават и с голям кръг здравно информационни и социални въпроси.

Едно от нещата, които правят впечатление от изследването, е, че над 70% от читалищата декларират, че не са преминали през нито едно обучение за периода, който се изследва, като това се отнася и за селските, и за градските читалища. Дават им се пари, но следва да се мисли как тези институции да бъдат подкрепяни с обучения и изграждане на капацитет, споделят експертите.