Нанси Асенова от НУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Тополовград спечели отличието „Млад медиатор“ за 2025 г.

„Ролята на образователния медиатор е да бъде връзка между училището, семейството и детето. Тази работа не е много лесна, защото работим с крайно бедни семейства. Опитваме се да им помогнем да преодолеят бариерите, които им пречат да изпратят децата си на училище“, споделя пред „Аз-буки“ медиаторът в Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Тополовград Нанси Асенова. Тя е носител на наградата „Млад медиатор“ за 2025 г., а отличието ѝ връчи лично министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на официална церемония в МОН.

Обяснява, че най-често това, което спира родителите да пуснат децата си в училище, е или недоимък, или липса на мотивация. „Има семейства, за които образованието не е приоритет. Те самите не са учили и съответно не мислят, че е нужно и децата им да го правят“, казва тя.

Нанси е на 23 години, но вече знае с какво иска да се занимава,

и смело можем да кажем, че е открила своето призвание. Работата с деца я зарежда и ѝ носи истинско удовлетворение. Чувства се щастлива в ролята си на образователен медиатор, защото така успява да помага всеки ден.

В един момент разбира, че в началното училище в Тополовград търсят образователен медиатор, и от училището ѝ предлагат позицията, тъй като предишният медиатор се е пенсионирал. Признава, че в началото не знае точно какво трябва да прави, но бързо се адаптира. И днес наистина работата много ѝ харесва. Сега е решила да продължи висшето си образование. „Искам да уча за начален учител“, казва тя.

Нанси работи в училището от две години, като е на половин щат към училището и на половин щат по проекта „Успех за теб“. В свободното си време обича да изработва сувенири – свещи и сатенени рози. Много харесва и диамантените гоблени и често след работа посвещава времето си на това любимо хоби. Има собствена страничка в социалните мрежи, където показва и предлага своите творения.

Страстта си към творческите занимания успява да предаде и на учениците.

В края на миналата година заедно с тях изработват сувенири за коледния базар на училището, в който се включват всички ученици. Със събраните средства помагат на болно момче, което има нужда от пари за животоспасяваща операция в чужбина. Дарителската инициатива е на Община Тополовград и зад каузата застават и възпитаниците на другите училища в града.

Всяка година Нанси и учениците ѝ изработват мартенички за 1 март и след това ги подаряват на хората в града. Правят и тематична украса за училището в зависимост от различните празници, които организират. Миналата година се включват и с изработването на коледната украса за школото.

Преди време сама инициира и кампания за събиране на дрехи и обувки за деца от крайно бедни семейства.

„На пръстите на едната ръка се броят децата, които нямат какво да облекат или обуят, за да дойдат на училище. Но реших да събера нужното, за да могат и те да посещават редовно часовете. И днес всички те са в клас“, казва моята събеседничка. Щастлива е, че е успяла да помогне.

Нанси разказва, че много добре познава учениците и техните семейства. Добре знае с кого и как да разговаря. „В началото беше доста трудно. Някои от родителите бяха дистанцирани и незаинтересовани, други – агресивни и нападателни. Но с времето всичко се нареди. Те видяха сами резултата от моята работа и че всичко, което правя, е за децата“, обяснява тя.

Казва, че никога не се е страхувала да отиде в нечий дом. Отзовава се по всяко време при нужда и всеки ден прави това, което трябва. Истински се радва, когато наистина успее да помогне. Спомня си един от първите такива случаи, когато връща в училище дете от проблемно семейство.

„Беше дете на разведени родители. Не посещаваше редовно училище, нямаше мотивация за учене, нямаше подкрепа от никого“, разказва тя. С неговия случай започва да работи още в първите си дни като образователен медиатор. „Много ми беше трудно да му покажа, че съм на негова страна и може да ми вярва, както и да го приобщя към учебната среда и към учителите“, обяснява младото момиче.

Но в крайна сметка, с много търпение и желание успява и това дете днес посещава редовно училище.

Благодарна е и за това, че успява да убеди и родителите, и близките на този ученик, че образованието дава шанс за по-добро бъдеще и че без него детето няма как да успее да се справи с живота и да се грижи за себе си и за тях след време.

На въпроса дали учениците им продължават образованието си след IV клас, Нанси отговаря положително. „Децата продължават да учат. Отиват в СУ „Д-р Петър Берон“ в града“, казва тя. И не прекъсват връзката си с нея. Продължават да я търсят и да искат да ѝ разказват какво се случва в живота им.

„Станахме приятели както с децата, така и с родителите им. Много държа и на колегите си в училище, без които наистина нещата нямаше да се случват. Всички сме като голямо семейство и наистина държим един на друг“, обобщава тя.

Добрин Парнаров, директор:

„Изключително доволен съм от ентусиазма на Нанси. Тя е сърцата млада жена! Всяка сутрин се среща с класните ръководители, като уточняват кои деца не са училище и по какви причини. След това пали колата и започва да обикаля от къща на къща. Ние сме и средищно училище, така че разстоянията между населените места не са малки. Нанси се среща с хората и постоянно и им помага за всичко, от което имат нужда. По всякакъв начин се опитваме със задружни усилия да убедим семействата, че трябва да изпращат децата си на училище. С Нанси разбрахме какво е работа на терен.

Освен всичко, което изброих, Нанси е и много всеотдайна и активно участва във всички инициативи на училището. И не само това, а и успява да увлече и децата да се включат. Но може би най-важното е, че откакто Нанси е в екипа ни, сме свели до минимум отсъствията по неуважителни причини.

Само като пример посочвам, че за миналата учебна година ми се наложи да подам документи до Държавната агенция за закрила на детето за спиране на семейните помощи само за две деца от училището.

Пак ще го кажа – Нанси се старае много. И сега я мотивирам да учи и да стане начален учител. Началният учител е и майка, и татко, и учител, и възпитател. И тя ще се справи с това отлично. Твърдо съм решен, че след като приключи работата по Проекта, ще ѝ предложа работа на цял щат. Всички в училището много разчитаме на нея и с колегите много я обичаме.“