Микропластмасата – почти невидима, но много опасна

Нова научна публикация доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие. В международното списание Marine Pollution Bulletin (IF 5.3) излезе от печат публикация на учени от Лабораторията по морска екология (Созопол) – докторант Никола Бобчев, гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов. Лабораторията е част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Статията представя данни от първото проучване на замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажове и морското дъно по югозападното крайбрежие на Черно море – в района на Созополския залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос. Обърнахме се за коментар към докторант Никола Бобчев, който прави проучването.

За целите на изследването бяха взети проби от седиментите от плажове до Созопол – т.е. до урбанизирана територия. Втората е в близост до река – устието на Ропотамо. Третата зона е изцяло без човешка намеса и е при Маслен нос, където няма опасност от потенциално замърсяване – разказва Никола Бобчев. – Освен тях бяха взети седименти и от морското дъно на различна дълбочина – между 4 – 6 м в плитката част, както и между 20 – 25 м в дълбоката.“

Целта на проучването е да се сравни какво е замърсяването между тези три зони.

Освен това, понеже към момента не са правени такива изследвания, проучването предоставя реално първите данни за наличие на микропластмаса в седименти от южната част на българското черноморско крайбрежие. В близост до урбанизираните територии учените установяват доста голямо замърсяване с микропластмаса. В Созополския залив частиците на плажа са около 400 за кг пясък, а на морското дъно са около 800 – т.е. двойно повече. Най-често срещани са влакната, съставляващи 72,3% от микропластмасата на брега и 91,7% от микропластмасата на морското дъно; 44% от частиците на брега и 54% от тези на морското дъно са с червен или син цвят.

„Има съществена разлика в замърсяването на урбанизираната зона край Созопол, тази до устието на Ропотамо и до Маслен нос – обяснява Никола Бобчев. – Това е интересно, понеже на теория реките са основен източник за замърсяване с пластмаси и микропластмаса. Но в този случай замърсяването край реката е по-малко от това около Созопол, който е популярна туристическа дестинация.

В урбанизираните територии има множество различни дейности. В близост до Созопол има аквакултури, има рибарски дейности, там е пристанището. Рибарството и аквакултурите са едни от възможните източници на замърсяване. Освен това в Созопол и близо до него има много туристически обекти, които също замърсяват – например плажа през летния сезон, а и след него. Това спомага за деградацията и разпадането на тези по-големи пластмасови обекти на по-малки частици, които могат да попаднат в морето или да останат на плажа.“

Друг тип замърсяване идва от непречистените води.

До 2016 г. в южната част на Созополския залив се вливат непречистени води. След 2016 г. в действие влиза пречиствателната станция на града. До нейното пускане в действие непречистените води са акумулирали много голямо количество микропластмаси в седиментите, които по този начин се явяват като резервоар за този отпадъчен продукт.

И тя остава в седиментите на морското дъно за много дълъг период. Картите, които учените правят в хода на проучването, показват много голямо замърсяване близо до тази тръба, където са се изливали непречистените води.

На плажа край р. Ропотамо са установени 200 частици в килограм пясък.

А на морското дъно са 400 частици на килограм пясък. Съпоставено със Созопол, замърсяването е наполовина по-малко. В момента учените се опитват да разширят проучването и да сравнят данните с тези от други точки, от които са взети проби. Има например взети проби в близост до границата между България и Турция край Резово, където почти липсва урбанизация. Там замърсяването е наполовина по-малко от това при Ропотамо. В бъдеще основна цел на изследователс­кия екип ще бъде да разшири периметъра на проучванията, за да се види реално каква е ролята на реките. Резултатите до момента показват, че в сравнение с урбанизираната зона реката има по-малка роля. Но може да се окаже на практика, че замърсяването там също е голямо.

Концентрацията на микропластмаса в седиментите на плажовете „Златна рибка“, „Градина“ и „Червенка“ между градовете Созопол и Черноморец е между 2 – 4 пъти по-висока, отколкото в други части на Черно море. Докато тази в неурбанизираните и слабо урбанизираните зони е сходна с проучвания от Черно море и други европейски морета. Концентрацията на микропластмаса в седиментите от морското дъно в зоната е по-висока от тази в други проучвания за Черно море, но сходна с микропластмасата в дънните седименти на Каспийско море, Балтийско море, крайбрежието на Ламанша и белгийския континентален шелф.

Как точно се образува микропластмасата?

„Това са пластмасови отпадъци с размер от 1 микрометър до 5 милиметра – обяснява Никола Бобчев. – Има два вида микропластмаса – първична и вторична. Първичната се произвежда с този размер. Т.е. фирмите производители с определена цел произвеждат малки частици, които се използват в различни продукти. Например в козметични кремове, шампоани. Използват се като стабилизатори или просто да напълнят продукта с обем. Така наречените пелети, които са с размер около 4 мм, се използват за претапяне и от тях се правят големите пластмасови продук­ти. Пластмасовата бутилка, от която пием вода, е направена от множество малки пелети. Докато вторичната микропластмаса идва от разпадащи се пластмасови продукти. Ако бутилката от минерална вода остане на плажа, под въздействието на ултравиолетовите лъчи тя се разпада сравнително бързо на малки частички.“

Изследването се провежда през 2022 г. Отнема доста време да се обработят данните. Но екипът е много доволен от факта, че успяват да публикуват резултатите в авторитетно международно списание.

„Аз съм докторант към Инс­титута за биоразнообразие и част от докторантурата е да се разшири цялостното изследване и да се провери какво е замърсяването край Бургас и на други места още по на юг – казва Никола Бобчев. – Освен седиментите от морското дъно и от брега ще бъдат включени и микропластмасите в различни организми. Това означава, че когато знаем колко микропластмаса има в пясъка, ще може да включим и бентосни организми, които живеят на морското дъно – миди, рапани или барбун. Към момента имаме над 400 събрани проби и от трите вида – миди, рапани и барбуни. Те трябва да бъдат обработени и да анализираме резултатите. Пластмасата е навсякъде около нас. Има проучвания, които показват наличие на микропластмаса в кръвта или в плацента. Тепърва трябва да се изследва какви са ефектите върху човешкия организъм. Нашите изследвания с фокус Черно море са само една част от пъзела.“

Има ли начин да се изчисти тази микропластмаса?

„Попаднала в морето, тя доста трудно би могла да бъде почистена – обяснява младият учен. – Но всеки от нас, както и човешките общности, като цяло, биха могли да работят в тази посока. Могат да се оптимизират пречиствателните станции, за да улавят още по-добре тези малки частици.

И по този начин при вливането си в морето да не го замърсяват с микропластмаса. Всяка пералня в бъдеще може да бъде оборудвана с подходящ филтър, който да улавя микропластмасата от дрехите ни – те също отделят малки влакна. Голяма част от дрехите ни са от синтетични материали. От 2025 г. във Франция планират да бъде приета наредба, която да задължава производителите да оборудват новите перални с филтър за микропластмаса. Може да избираме и козметика без микропластмаса. Нужно е на всеки продукт да е записано дали съдържа микропластмаса, не само вида или абревиатурата с малък шрифт в съставките, например съдържа полиметилметакрилат (PMMA). Не всеки е длъжен да знае какво точно означава това.“

На плажа също е трудно да се изчисти микропластмасата.

Хората трябва по-често да участват в доброволчески акции за почистване, преди пластмасовите продукти да се разпаднат на микропластмаса.

Освен микропластмаса Никола Бобчев изследва и големи пластмасови отпадъци. Едно от последните проучвания, в които участва, е свързано с дългогодишен мониторинг на плаващите отпадъци в морето от Бургас до Приморско. Установено е, че след буря, когато нивото на водата в реките се покачи и когато дъждовете отмият канавките на главните пътища и улиците в градовете, всичката дъждовна вода от реките се влива в морето. А това води до много голямо покачване на плаващите отпадъци, като голяма част от тях са и пластмаси. Ако редовно се прочистват реките, това ще намали замърсяването и на морето.

Свързани статии:

Открит е нов вид гъба в столичен парк Как се преподава физика на жестов език Кога дивите птици стават „граждани“ България има потенциал за развитие