Старобългарският със силни позиции в Гьотеборг

Гьотеборгският университет е може би единственият в света, в който класическият старобългарски език е самостоятелна специалност.

Този интересен факт споменава доц. Антоанета Гранберг в началото на своето изказване в рамките на международния форум за кирилицата „Азбука, език, идентичност“, на който изнася един от пленарните доклади.

Тя е щатен преподавател в Гьотеборгския университет. Член е на Катедрата за литератури и езици, която обхваща тринадесет езика, без шведския, който има самостоятелна катедра. Длъжността ѝ е на изследовател и лектор по славянски езици – преподава старобългарски език. Тя е председател на Комитета на шведските слависти, председател на Комитета на скандинавските слависти и член на Международния комитет на славистите.

Класическият старобългарски език не се изучава нито в рамките на българската филология, нито пък на славянските филологии.

Студентите учат 3 години само старобългарски. После пишат бакалавърска дипломна работа и взимат бакалавърска степен по старобългарски. След това могат да продължат и в магистърска степен още 2 години и да станат магистри по старобългарски, което е уникално. За нейния принос в създаването на специалността Антоанета Гранберг получава през 2018 г. наградата на ректора на Гьотеборгския университет.

Доц. Гранберг има студенти от цялото Скандинавие, а понякога дори и от Германия и САЩ, защото старобългарски не може да се учи навсякъде на всички образователни нива.

Курсовете са онлайн и това помага да се включат повече студенти.

Всичко това превръща Гьотеборгския университет в център на медиевистичната славистика.

„Много се гордея с това и при възможност винаги го споменавам – споделя доц. Гранберг. – Имам и докторанти, най-новият ще се занимава с проблеми на глаголическите преводи.“

А откъде у Швеция такъв интерес към старобългарския?

Според доц. Гранберг обяснението има няколко различни аспекта.

Малко известен факт е, че Швеция – ако не се броят славянските страни, е страната с най-богати сбирки от средновековни славянски кирилски ръкописи и старопечатни книги. Страната воюва много през XVII век и тези ръкописи са военна плячка от различни манастири в Централна и Източна Европа. Друга част, по-значителната по обем, произхожда от книжните сбирки на дипломати и дейци на църквата. Затова днес

в тази скандинавска държава се намира най-богатата сбирка с такава литература.

Тя е разпределена в няколко библиотеки и архиви в Швеция. И едната причина да има интерес към старобългаристиката, е, че има възможност на място да се ползват много материали – студентите могат да разгърнат ръкописите и да ги изследват на място. Съхраняват се и пергаментни фрагменти, но повечето ръкописи са на хартия и са много ценни.

Друго възможно обяснение е, че в шведското общество има разбиране за това, че са нужни специалисти, за да може тази част от днешното културно наследство на Швеция да получи добро експониране. А за тази цел са необходими учени, които да изследват тези ръкописи, да проучат дипломатическите връзки на Швеция с други страни.

Трето обяснение е, че шведската Лутеранска църква поощрява своите свещеници да се запознаят със старобългарския език, за да може да се видят приликите с други дялове на християнството – има такава ойкуменична идея. Доц. Гранберг редовно има по един или двама представители на шведската Лутеранска църква в обучението по старобългарски.

„Идват и студенти, които се занимават с история на изкуството, история на музиката, историци, археолози, които искат сами да разчитат надписите върху артефактите, намерени при разкопки, а не да чакат филолог да ги разчита – подчертава ученият. – И последно, има и едно ядро от слависти студенти, които учат други славянски езици и искат да учат и класически език като старобългарския.“

В Швеция доц. Антоанета Гранберг отива по проект към Шведския институт. После печели и втори проект. По време на неговото изпълнение ѝ хрумва, че в Швеция все още няма единен каталог на славянските кирилски ръкописи и старопечатни книги. Затова започва да установява връзки със свои колеги медиeвисти, а по думите ѝ в Швеция има много добри, школувани медиeвисти и продължителна традиция в областта на изследването на славянското Средновековие.

Създава се научен екип, с който през 2010 г. печели финансиране от 5 млн. шведски крони от най-големия орган за финансиране на научни изследвания в страната.

Целта е да се проучат всички ръкописи и старопечатни книги,

да бъдат описани систематично и да се направи каталог в дигитален формат. В каталога се включва и описание на водните знаци на хартиените ръкописи за по-точно датиране на материала.

Проектът приключва успешно и цялата информация е достъпна в интернет чрез портала за културно наследство Alvin. Всеки учен по света може да види какво има в Швеция, и да получи информация за датирането, локализирането и съдържанието на ръкописите.

Свързани статии:

Български рози ще ухаят в Престън Петя Димитрова-Цанева, председател на УС на Асоциацията на българските училища в чужбина: Неделните училища са центрове на българската общност зад граница Направи едно добро Клуб „Театър“ с актрисата Ваня Донева в Париж