Върти ли столът? А вратата?

Словосъчетанията въртящ стол и въртяща врата би трябвало да означават, че и столът, и вратата въртят! Защото формите на сегашното деятелно причастие, каквато тук е формата въртящ, посочват признак на предмет, извършван от самия предмет.
Ясно е, че не е така – че не столът и не вратата въртят, а че те (могат да) се въртят, т.е. че са въртящи се. Грешката е в изпускането на частицата се. Днес може да се срещнат не само тези, но и други подобни примери: въртяща сцена; плъзгащи врати, плъзгащи прозорци, плъзгащи комарници; чупещи врати, чупещи системи (на врати), чупеща стойка (за телевизор, микрофон и др.), чупещо рамо (на сенник), които, както вече стана ясно, са погрешни, защото не съответният предмет върти, плъзга или чупи нещо, а той самият се върти, плъзга се или се чупи, пречупва се.
Правилната форма на такива сегашни деятелни причастия е с частицата се, тъй като глаголът, от който са образувани, е непреходен и съдържа тази частица. В посочените примери това са непреходните глаголи въртя се, плъзгам се, чупя се, а не преходните въртя, плъзгам, чупя.
В словосъчетанията миещ препарат, миещи вещества няма граматична грешка, тъй като са образувани от преходния глагол мия: препарат или вещества, които (могат да) мият, измиват, докато в отдавна употребяваното словосъчетание миещи тапети отново погрешно е изпусната частицата се, която присъства в страдателната форма, от която е образувано причастието: тапети, които (е възможно да) се мият  миещи се тапети. Същото се отнася и за словосъчетанието миеща се ролка, а не както неправилно се среща като миеща ролка.
Другото название на енота е миеща мечка, а би трябвало да е миеща се мечка, като тук причастната форма пък е образувана от възвратната форма мия се – мечка, която се мие.
Накратко: ако личната глаголна форма, от която се образува сегашното деятелно причастие, съдържа частицата се, частицата се запазва и в причастната форма.

 гл. ас. д-р Ванина Сумрова
работи в Секция за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 45, 9 – 15 ноември 2017 г.

Свързани статии:

Що за знаци са тризнаците? На кино за един петак За прилагателно и наречието кански В света на буквите