Съкращенията на единиците за измерване

Още в началното училище се запознаваме със съкращенията на мерните единици сантиметър, километър, килограм и т.н.

Може би под влияние на съкращения от типа на дес. от десетица, лв. от лев, г. от година и др. в ученическите тетрадки тези съкращения често може да се видят неправилно написани като см., км., кг. Прието е след съкращенията на единиците за измерване от международната система SI при писане да не се поставя точка. В тази метрична система са включени основни и производни единици като: метър (м), килограм (кг), секунда (сек), ампер (А), квадратен метър (м2), мегават (мВт), декар (дка) и др., чийто пълен списък е публикуван в „Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България“.
За графичните съкращения на единиците за измерване е важно да се знае следното:
1. Независимо от това дали са изписани с кирилски, или с латински букви (мин, дм, т; s, ha, V), след тях не се поставя точка (освен ако не са в края на изречението).
2. Когато се означава конкретен момент от денонощието, след съкращенията на час, минута и секунда се пише точка: Прибрах се в 5 ч. и 10 мин. сутринта, но За 5 ч и 10 мин стигнахме до морето.
3. Пишат се с малка буква с изключение на съкращенията на единици, образувани от собствени имена (Хц, А, N). Пълните форми на тези единици обаче се пишат винаги с малка буква (херц, ампер, нютон).
4. Изписват се с прави букви независимо от използвания в текста шрифт: мм, а не мм, мм.
5. Не се оставя разстояние между отделните знаци в съкращението: см3, кВт/ч, 0С.

Гл. ас. д-р Миглена Михайлова-Паланска
работи в Секцията по терминология и терминография на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН.

Четете повече в бр. 11, 15 – 21 март 2018 г.