Нова дума за стара идея (или за метачетенето)

Няма време за дебели книги, целта е бързо извличане на информация.
Метачетенето представлява обучение, при което чрез различни упражнения се развива умение за бързо четене и способност за възприемане на голям процент от информацията. Метачетенето включва избиране на цел, преглед на книгата, фоточетене, въпроси и отговори, рисуване на мисловни карти. Традиционното четете е свързано с произнасяне на думите наум, което при метачетенето се избягва.
Метачетенето е полезно за учениците, понеже чрез него се повишава скоростта на четене и се улеснява усвояването на знания. Метачетенето е начин за себеусъвършенстване и за успешно кариерно развитие, защото способства за повишаване на креативността и постигане на свърхпродуктивност на съзнанието.
И макар че думата метачетене е нова, идеята за такова обучение е възникнала отдавна. В основата на метачетенето стоят принципите на сугестопедията – метод за ускорено обучение, разработен от българския професор д-р Георги Лозанов през 60-те и 70-те години на ХХ век и признат от ЮНЕСКО.
Освен това метачетенето напомня за старите методи като прелистване и четене по диагонал. При метачетенето се използва и народната мъдрост „Утрото е по-мъдро от вечерта“, която означава, че ако преспим, осъзнаваме информацията по-добре.
Дори това кратко представяне на метачетенето показва, че думите не само имат определено значение, което се записва в речниците, но и са свързани с идеи, които имат своя история.

Гл. ас. д-р Надежда Костова
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език при БАН.
Съавтор е на някои томове от многотомния тълковен академичен „Речник на българския език“.
Автор е на монографиите „Основни глаголи за движение в българския език“ и „Глаголни неологизми в българския език“.

Четете повече в бр. 9, 28 февруари – 6 март 2019 г.