И учителят трябва да се приобщи

Учениците в СУ „Иван Вазов“ в Благоевград са 444 и се обучават от I до VII клас. Там децата получават добра основа, която им позволява да продължат образованието си в математическите, езиковите, профилиранираните и професионалните гимназии в града. „При нас има постоянство – всяка година по три паралелки влизат и три излизат“, казва новият директор на училището Методи Андонов. На конкурса за длъжността той получава 158 от максималните 175 точки. Добре осъзнава кое е най-важното, което трябва да предприеме първо на новия пост – осигуряване на електронни устройства за всички учители. Разказва как по време на обучението от разстояние всички 47 педагози са реагирали бързо и без проблем са преминали към електронна форма на преподаване.
„Въпреки че нямат собствени таблети и лаптопи, успяха да се справят и учебният материал бе преподаден без пропуски и навреме“, отбелязва той. Категоричен е, че наличието на устройство от лукс се превръща в необходимост. От тази учебна година в школото вече е въведен електронен дневник, а за осигуряването на таблети за учителите са решили да кандидатстват по Националната програма на МОН „ИКТ в системата на предучилищното и училищното образование“.
„Колективът е голям и наследеният училищен бюджет не ми позволява да закупя например таблети за 55 учители. Мога да осигуря за 20 от тях. Надявам се, че когато спечелим проекта, ще има устройство за всеки от тях“, допълва моят събеседник. За щастие, броят на учениците, които заради липса на устройство не са се включили в обучението от разстояние, е много малък.
Първокласниците тази година са 64 и за тях директорът най-много се притеснява какво би станало, ако се наложи отново образователната ни система да премине към обучение от разстояние. „В I клас е много трудно. Те не знаят как да работят в електронна среда, затова разчитаме на помощта на родителите. При тях ролята на майката и таткото е много важ-
на“, казва Андонов. Изразява надежда, че на образователната система няма да се наложи повече да преминава към дистанционна форма, и допълва, че към момента в училището в Благоевград обучението във всички класове е присъствено.
„Имахме карантинирана паралелка, но за щастие, всички вече се върнаха в клас“, обяснява той. В училището се спазват всички препоръки на Здравното министерство и МОН. Децата от начален етап влизат от един вход, а учениците от прогимназиален етап – от друг. Изходите също са различни. Струпването на едно място на малки и големи ученици е напълно избегнато. Имало е и проблем с топлата вода, но преди началото на учебната година той е разрешен – сега в хигиенните помещения има всичко необходимо за дезинфекция.
В училището има и деца със СОП. С тях работи екип – ресурсен учител, логопед и психолог, а заниманията са както колективни, така и индивидуални. Разработили са план за подкрепа за всеки ученик, с който се набелязва какво и в какъв срок трябва да се усвои като учебен материал.
За всичките 12 паралелки от I до IV клас има осигурена целодневна организация на учебния ден – от сутрин до 17,30 ч. Преди обяд се преподават основните предмети по учебния план, а следобед времето е разделено на три отделни блока по два часа – спорт, самоподготовка и занимания по интереси. „Тази година децата имат огромен интерес към извънкласната програма“, казва с гордост Андонов. Учителите изготвят и предлагат различни инициативи и клубове, а децата посочват чрез анкета какво биха искали да посещават.
В СУ „Иван Вазов“ има възможност и външни хора да предложат клуб по интереси. Такъв например е „Православието“, който е избран от децата от I до IV клас.
Колективът в училището в Благоевград е голям и сплотен. Всички си помагат. Затова и много преподаватели решават именно тук да започнат професионалния си път. „Много е важ-
но и учителят да се приобщи. Младият учител трябва да има наставник, който да му помага и да го подкрепя.“ Категоричен е, че има разлика между учителя с опит и този, който никога не е работил. На мнение е, че на по-младите им е по-трудно да поставят границата между допустимото и недопустимото поведение в час. „Учениците не са ни приятели. Ние сме там, за да ги научим какво е добро и какво лошо“, казва той.
Директорът посочва колко важна е ролята на родителя при обучението и възпитанието на детето. Много пъти е молил за съдействие майките и бащите на учениците с проблеми при спазването на дисциплина в час. Категоричен е, че зад успеха на ученика се крие добрата комуникация между родител и учител. Проблеми срещат със семействата на някои от децата от социално уязвимите групи. „Решение винаги има. Когато разговорът с родителите не помогне, на колегите им се налага да ходят по домовете на децата или да се обърнат за съдействие към институциите. Благодарение на това, нямаме необхванато дете“, завършва разказа си Андонов.