Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести: Проблемът с употребата на антибиотици е особено сериозен и вече говорим за свръхконсумация

Сред съвременните предизвикателства пред медицината са и ново възникващите и възвръщащи се социално значими инфекции

Интервюто взе
Зина СОКОЛОВА

– Проф. Христова, какви са основните задачи, които си поставя Центърът за компетентност „Фундаментални, транслиращи и клинични изследвания в областта на инфекциите и инфекциозната имунология“, финансиран по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ с впечатляващите над 23,6 млн. лева?

– Целта на проекта е да създаде нови теоретични познания в областта на инфекциите и имунния отговор и да осигури бързото им приложение в медицинската практика за нуждите на индивидуалното и общественото здраве. По този начин ще се отговори на две съвременни предизвикателства – нововъзникващите и възвръщащи се социално значими инфекции и нарастващата антибиотична резистентност.
Центърът за компетентност обединява Националния център по заразни и паразитни болести като водеща организация с партньори Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт, Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН и Медицинския институт на МВР.
Проектът предвижда изграждането на уникален в своята област за България изследователски комплекс и реализиране на пакет от научно-практически програми в следните направления: прецизно дефиниране на причинители на инфекциозни заболявания, молекулярно-епидемиологичен анализ на социално значими инфекции, характеризиране на лекарствената резистентност на инфекциозните причинители, изследване на имунния отговор към инфекциозните причинители и възможностите за неговото подобряване.
Изпълнението на тези програми ще даде възможност за своевременно откриване и точно определяне причинителите на инфекциозните заболявания – вируси, бактерии, паразити, в това число и непоз-
нати патогени. Програмите ще допринесат за предотвратяване на епидемични взривове от нововъзникнали (в резултат на мутации) или отдавна забравени патогени и готовност за неутрализиране на биотерористични атаки. Те ще помогнат за адекватна терапия на инфекциите чрез разшифроване на механизмите, водещи до възникване на резистентност към широко използваните лекарствени средства; за изработване на правилна стратегия за прилагане на антибиотичните и други препарати в болнични условия и в условия на епидемии.
Проектът дава възможност и за епидемиологично прогнозиране (тенденции и пътища на разпространение, рискови групи) и насочена профилактика на социално значими инфекциозни заболявания, както и за въвеждане на иновативни методи за диагностика, мониторинг и лечение на остри и хронични инфекции и техните усложнения. Идентифицирани ще бъдат подходящи за лабораторната практика биомаркери на успешния имунен отговор с прогностично значение. Разработени ще бъдат високочувствителни методи за оценка на локалния (лигавичен) имунен отговор, както и на прототипи на препарати за имуномодулация и имунопревенция.
Наред с това значителен брой утвърдени и млади учени ще получат възможност за работа в подобрена среда, за международна колаборация и специализация, за активен обмен и разпространение на научни резултати.

– Ако имаме представа какво означава фундаментални и клинични изследвания, бихте ли пояснили какво означава транслиращи изследвания?
– Транслирането е преходът между фундаменталните и клиничните изследвания. За да има конкретна практическа полза от едно фундаментално откритие – например нова молекула на повърхността на човешките имунни клетки, трябва да се измине дълъг път. Той преминава през различни експериментални модели – in vitro (т.е. извън организма) или животински, докато отговорим на въпроса може ли тази молекула да ни послужи за диагностични или терапевтични цели. Всъщност „откритието“ и публикуването му в реномирано научно списание далеч не е най-трудната част от реализирането на една научна идея.
Трябва да признаем, че транс-
лиращите научни изследвания в областта на медикобиологичните науки у нас за значително по-слабо развити от фундаменталните и една от амбициозните задачи на проекта е да навакса именно в тази посока. Това означава да се научим да защитаваме интелектуалната си собственост, да я патентоваме и продаваме, да си сътрудничим с подходящи малки и средно големи биотехнологични компании не само у нас, но и на международния пазар. Тази задача е допълнително затруднена от институционални и законови рамки, които изискват реформиране

– Какви са първите резултати от дейността на Центъра, който ръководите?
– В края на 2021 г. отчетохме над 95% изпълнение на плана за закупуване и преоборудване на лабораториите в Националния център по заразни и паразитни болести със съвременна апаратура. Независимо от предстоящите ремонтни дейности и доокомплектоване на новите лабораторни звена и учебен център научноизследователските дейности вече са в пълен ход. В научния екип на проекта работят 53 учени, от които 9 водещи и 12 докторанти, и млади учени на възраст до 34 г.
С подкрепата на проекта вече са реализирани 29 научни публикации, от които 10 в издания с импакт-фактор, и са представени 33 доклада на национални и международни научни събития.
Благодарение на участието си в проекта Националният център по заразни и паразитни болести стана част от Европейската инфраструктура за транслираща медицина (EATRIS), която улеснява достъпа до допълнителни източници на проектно финансиране и намирането на подходящи партньори за създаване на обединения или за изпълнение на конкретни научни задачи. Има и примери за потенциално сътрудничество – кандидатстваме съвместно с френския Център за върхови постижения Vaccine Research Institute към университетската болница „Анри Мондор“ в Кретей, Франция, за финансирането на проект „Създаване на иновативна терапевтична ваксина против туберкулоза“. Към Центъра е проявен интерес от страна и на английската биотехнологична комания Oxford Immunotech във връзка с разработването на нови платформи за диагностика на активна туберкулозна инфекция. Вече е в ход изследователски договор с българска биотехнологична компания, чиято цел е валидиране на методология за получаване на автоложен противовъзпалителен серум за локално приложение при различни имуномедиирани заболявания.

– Доколко пандемията от коронавирус повлия на първоначалните планове за работа на Центъра? Как се включихте в битката с вируса?
– Пандемията от COVID-19 е причинена от нововъзникналия коронавирус SARS-CoV-2. В момента той е повсеместно разпространен в целия свят и доведе до безпрецедентна пандемия, свързана с предизвикателства пред националните здравни системи, социалните системи и глобалната икономика. Към февруари 2022 г. повече от 430 милиона души са заразени по целия свят и над 5,9 милиона са починали. В България инфекцията е потвърдена при повече от един милион души, над 35 000 от които са починали.
Бърза и експертна реакция на Националния център по заразни и паразитни болести към пандемията от COVID-19 Националният център по заразни и паразитни болести винаги е на първа линия в борбата с инфекциозните заболявания в страната и още от първите съобщения за настъпващата нова пандемия Институтът предприе действия по идентифициране, диагностициране и анализ на пандемията от COVID-19 в България.
Спешно бяха въведени и апробирани нови методи за диагностика на нововъзникналия SARS-CoV-2 и първите случаи на COVID-19 на територията на страната бяха идентифицирани в Националния център по заразни и паразитни болести. Проби от цялата страна бяха насочвани към Центъра за бърза и потвърдителна диагностика на SARS-CoV-2, с което се предотврати безконтролното разпространение на инфекцията сред населението още в първите дни и месеци на пандемията.
Експерти от Института бяха включени в работни групи към Министерството на здравеопазването за организиране на спешна доставка на диагностични тестове за изследване на SARS-CoV-2 в страната.
Спешното разработване на новите диагностични тестове за COVID-19 от научните институти в света премина през експериментален период и липсата на утвърдени стандарти за тях и в началото на пандемията тестовете се подлагаха на предварителни изследвания и сертифициране в Националния център по заразни и паразитни болести, за да не се допусне разпространението на тестове с ниска чувствителност и неточни резултати.
В Центъра се обработват и изследват огромен брой проби от пациенти с COVID-19. Експерти от различни сектори на Института бяха пренасочени и се включиха в широкомащабните изследвания за цялата страна.
За да се разшири националният капацитет и мрежата от лаборатории, в които да се провеждат изследванията, в Националния център по заразни и паразитни болести бяха обучени лабораторни специалисти от РЗИ и медицинските лаборатории от страната за работа по методите с Real-time PCR.
За навременното провеждане на изследванията, свързани с пандемията от COVID-19, в Националния център по заразни и паразитни болести от изключително значение беше навременното планиране и доставяне на специализирано оборудване по проекта за изграждане на Центъра за компетентност.
Различни направления за анализ на нововъзникналия вирус SARS-CoV-2
След първоначалния бърз отговор на пандемията от COVID-19 в Националния център по заразни и паразитни болести бяха планирани и развити няколко направления, чрез които да бъдат обхванати и анализирани различни характеристики на нововъзникналия вирус SARS-CoV-2. Едно от тези направления включва секвениране на вирусния геном за анализ на еволюцията и мутациите на вируса, които имат пряко въздействие върху противовирусния и ваксиналния имунитет. В тази връзка, екипът, ангажиран със секвенирането на SARS-CoV-2, публикува проучване върху установена инфекция при ваксинирани лица (https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/jmv.27394).
Съгласно препоръките на Европейския център за контрол на заболяванията в Националния център по заразни и паразитни болести се провежда целогеномно секвениране от ново поколение (NGS), с което са идентифицирани многобройни промени в генома на SARS-CoV-2. Информацията за установените мутации се използва за молекулярно-епидемиологичен анализ на различни вирусни варианти, въведени в страната, и за ранно оповестяване на Министерството на здравеопазването и РЗИ за предприемането на навременни противоепидемични мерки. Към февруари 2022 г. над 13 хиляди целогеномни вирусни секвенции от български изолати са публикувани в базите данни GISAID.
Вирусният геном се анализира за възникнали мутации по протежение на целия вирусен геном. Комбинираните епидемиологични и генетични данни се анализират, за да дадат възможност за по-добро разбиране и характеризиране на разпространението на SARS-CoV-2 в България, което е съществена част от базата данни в усилията за борба с пандемията.
Проучванията на Националния център по заразни и паразитни болести са основна част от приноса на България за по-доброто характеризиране на локалното разпространение на SARS-CoV-2 в страната, както и за изясняване на глобалната пандемия от COVID-19. Използването на ресурсите от проекта подпомага формирането на съвместен екип от видни експерти в областта и млади изследователи (докторанти и постдокторанти), които успешно участват в развитието на проекта.

– Българите често посягат към антибиотици. Как може да се противодейства на този проблем? Какви препоръки бихте дали на личните лекари? Не е тайна, че немалко от тях се презастраховат, изписвайки антибиотици.
– Действително, антимикробната резистентност (АМР) е вече не само проблем на здравеопазването, а се превърна в глобална геополитическа и икономическа заплаха. Дори към момента, независимо от кризата в Украйна, в Париж се проведе среща на високо равнище на европейските министри, в която се разискваше предприемането на незабавни мерки и стратегии за справяне с проблема АМР и намаляване на въздействието му върху здравето на европейските граждани, селското стопанство, околната среда и др.
Когато става въпрос за резистентност към антимикробни средства, трябва да се има предвид, че не хората и животните развиват резистентност, а че микроорганизмите (бактерии, вируси и гъбички), към които специфично са насочени тези лекарства, могат да спрат да се повлияват от тях.
В България проблемът с употребата на антибиотици е особено сериозен и през последните години вече говорим за свръхконсумация. Така например в цяла Европа за първи път през 2021 г. се регистрира значимо намаляване консумацията на антибиотици в извънболничната помощ, докато единствено в България отбелязахме ръст, и то с близо 20%. Причините са комплексни, но най-голям дял от самото начало на пандемията има погрешното третиране на леките и средно тежки случаи на COVID-19 с азитромицин и левофлоксацин, без да има никакво основание за това.
В болниците ситуацията е малко по-оптимистична, но трябва да се има предвид, че според последното европейско превалентно проучване всеки трети хоспитализиран пациент е бил поне на един антибиотик.
Като цяло, България заемаше едно от първите места в Европа по резистентност при някои бактерии преди пандемията. Очакваме тези нива да се повишат предвид засилената употреба. В Центъра за компетентност се анализират данните за резистентността и консумацията за цялата държава, така че предстои да потвърдим тези смущаващи тенденции.
Начините за разрешаване на поне част от проблемите са заложени в Националния план за действие срещу антимикробната резистентност 2022 – 2026 – мултисекторен проект, който очакваме да започне тази година. Предвидени са дейности за повишаване на информираността, обучение на всички нива, увеличаване на надзора, оптимизиране на употребата, проучване на нови възможности за терапия, превенция и профилактика на инфекциите, нормативни промени и др.
В рамките на Центъра за компетентност са заложени няколко иновативни научноизследователски проекта, свързани с резистентността. Един от тях засяга проучване на отпадните води като източник на гени за резистентност и риска от евентуалния им пренос и разпространение. Други няколко проекта са свързани с проучване механизмите на резистентност при мулти- и панрезистентни щамове, които не се поддават на терапия дори с най-новите антибиотици. Имаме и съвместни проучвания с колегите от Българската агенция за безопасност на храните, за да анализираме резистентността при бактерии, изолирани от животни, които представляват риск за хората.
Ако трябва да дадем съвет на общопрактикуващите лекари, то той би бил да осъзнаят, че АМР не е някакъв абстрактен проблем, а реална заплаха, която съвсем скоро ще предизвика редица промени в медицината, каквато я познаваме. Запазването на ефективността на съществуващите антибиотици е отговорност, която директно е свързана със спасяването на човешки животи. Всеки трябва да е наясно, че изцяло нови антибиотични молекули за перорална употреба не са регистрирани през последните 10 години и прогнозите са, че няма да има и през следващите 10 години.

– Какво още включва научната програма на Центъра за компетентност?
– Да, COVID-19 не изчерпва инфекциозната патология. Нещо повече, през изминалите две години социално значими инфекциозни заболявания, като туберкулозата и инфекцията с HIV, понесоха осезаемо отрицателните ефекти от пандемията, значително пострадаха и плановите имунизации на децата. Това засилва значението на Центъра, който следи активно всички инфекции, тяхната еволюция, разпространение и средствата за справяне с тях.
С помощта на техниката „цялостно геномно секвениране“ се идентифицират нови бактериални патогени – потенциални причинители на вътреболнични инфекции; характеризират се циркулиращите в страната щамове на НІV-1. За пръв път се проучват задълбочено циркулиращите щамове на вируса на хепатит Е в човешката и животинската популация у нас. Проучва се пневмококовото носителство при деца до 5-годишна възраст. Извършва се молекулярен мониторинг на генотиповете на N. meningitidis като основен причинител на бактериални менингити в България. Идентифицират се предавани с вектори (кърлежи, комари, флеботоми) патогени, причиняващи тежки инфекции при хора, чието значение нараства непрекъснато във връзка с климатичните промени и миграционните процеси, засягащи и нашата страна. Пълната секвенция на българския производствен ваксиналнен щам „БЦЖ SL222 София“ е депозирана в базата данни GenBank. Въведена е иновативна технология за бърза индикация и типиране на високорискови бактериални патогени с потенциал за биотерористично приложение.
Освен това се проучват и механизмите на антимикробна лекарствена резистентност на клинично значими патогени като C. difficile, който придоби високо разпространение на фона на безразборната употреба на антибиотици при пациенти с COVID-19. Както и при грипните вируси, най-честите причинители на полово предавани инфекции, водещи до стерилитет – N.gonorrhoeae и Mycoplasma genitalium, проучва се разпространението на т.нар. XDR-TB щамове – резистентни на няколко групи противотуберкулозни препарати с различен механизъм на действие.
Установихме, че някои от показателите на железния метаболизъм могат да се използват като биомаркери на нискостепенно имунно възпаление с инфекциозен и неинфекциозен произход, като причина за преждевременно остаряване на имунната система. Прави се оценка на приложимостта им за мониториране на имунното възпаление при пациенти с добре контролираната хронична HIV инфекция.
Въвеждат се методи за оценка на локалния имунен отговор по количествената експресия на хемокини, цитокини, общи и специфични имуноглобулини (в слюнка, назален, слъзен секрет, фецес) при пациенти с рецидивиращи инфекции без системни прояви на имунен дефицит, както и при пациенти с прояви на атопия и отрицателни кожноалергични и серумни проби.
За пръв път у нас ще се изследва антиген-специфичният клетъчен имунен отговор и маркери на възпалението с клинично и прогностично значение при вирусни хеморагични трески и при някои протозойни и хелминтни инвазии.

Свързани статии:

Георги Илиев – кмет на столичния район „Слатина“, пред в. „Аз-буки“: Правилата се нарушават, когато няма контрол Николай Спасов – директор на Националния природонаучен музей при БАН: Богатство, което принадлежи на всички Училището има нужда от родителите