Едва 22% от зрелостниците в областта започват работа по специалността. Наш дългосрочен приоритет ще бъде подобряване на нивото на професионалната подготовка
Г-жо Колева, колко образователни институции има в област Враца?
– В областта функционират 68 училища. Едно от тях е към Министерството на културата – ПГ по каменообработване в с. Кунино, както и две към Министерството на правосъдието – СУ „Мито Орозов“ към затвора във Враца, и СУ „Св.св. Кирил и Методий“ – бивш поправителен дом в Бойчиновци. Имаме и 7 центъра за подкрепа за личностно развитие, от които едно средношколско общежитие, Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и Център за специална образователна подкрепа. В областта работят и 43 общински детски градини.
– Как преминаха училищата през онлайн обучението?
– Общ проблем на образователната система е, че от компенсаторна мярка обучението от разстояние в електронна среда се превърна в основна организация за немалък период, особено за някои групи ученици. Извеждаме доста дефицити на ОРЕС – технически и технологични проблеми, безотговорно отношение към получени електронни устройства, слаб родителски контрол, фиктивно или непълноценно включване на немалка част от учениците, особено в гимназиален етап, пасивност на учениците в условията на електронна среда, невъзможност за пълноценен контрол. Недостатъчна е дигиталната компетентност при част от учениците.
През тези периоди имаше ограничени възможности за преподаване на учебното съдържание, не достигаше времето за определени цели и дейности. Учители срещаха затруднения с ползването на функционалностите на платформите. Понякога се прилагаше лекционно преподаване, при което учениците бързо губят интерес и мотивация. Трудности имаше и при обективното оценяване.
Експертите на РУО – Враца, са осъществили контрол в електронна среда в 28 училища, като е наблюдаван образователният процес при 125 учители. Проведени са и над 100 индивидуални консултации с учители, като те са насочвани към използване на електронни ресурси и към прилагане на подходящи методически подходи. Проведени са и 44 работни срещи с над 2600 педагогически специалисти.
С директори на училища имахме две работни срещи.
– Какви са основните предизвикателства при завръщането към присъствен учебен процес?
– През настоящата учебна година, за радост, отчитаме по-ограничено прилагане на ОРЕС. В рамките на първия учебен срок две трети от паралелките в училищата от областта
са осъществявали ОРЕС под 30% от учебното време. Имаме и 910 ученици (около 5% от всички), обучавани онлайн.
Съществено предизвикателство е фактът, че в предходните две учебни години при някои ученици са натрупани образователни дефицити. И те могат да бъдат компенсирани само в дългосрочен план чрез координирани и целенасочени усилия от страна на ученици, учители, родители и ръководни екипи.
В същото време, отчитаме, че изявени ученици – участници в олимпиади, състезания и конкурси, след ОРЕС отбелязват надграждане на своите компетентности. Вероятно това се дължи на възможността за самостоятелно задълбочаване в сферата на интереси.
При завръщането към присъствено обучение виждаме и необходимост от припомняне на социалните умения, което е обща грижа и отговорност на семейството и училището.
– Споделете повече за план-приема за следващата учебна година?
– За новата учебна година в област Враца ще бъде реализиран държавен план-прием в VIII клас в 33 училища. В Профилираната природо-математическа гимназия във Враца има и прием в V клас.
При изготвянето на нашето предложение за приема търсим баланс между много фактори – от една страна, са определените от МОН целеви стойности и съотношението професионално – профилирано образование, а също така и приемът в паралелки със STEM профили и професии. Съобразяваме се и с броя на учениците в областта, които завършват VII клас, с потребностите и заявения интерес от бизнеса, с общинските прогнози, програми и политики, с наличната база в училищата и с възможностите за обезпечаване на образователния процес с необходимите кадри.
Как стоят нещата в цифри – в VIII клас планираме прием в 62 паралелки, от които 48 професионални и 14 профилирани. Така ще изпълним зададената ни целева стойност – 74% за професионалното образование. От планираните професионални паралелки 2,5 са защитени, а 19,5 са по професии с очакван недостиг за пазара на труда. В дуална система на обучение предлагаме прием в 5 паралелки. По отношение на приема в STEM профили и професии от общия брой на всички паралелки 40,5% са такива.
– Променят ли се нагласите на родители и ученици към професионалните паралелки?
– Все още тече борба на родителите за повече профилирани паралелки. Не е лесна промяната на нагласите на родители и ученици, въпреки усилията, които полагаме да ги мотивираме да изберат професионално образование – чрез подобряване на материалната база в училищата, развиването на партньорства с фирми, дейности по различни проекти.
Извели сме като наш регионален приоритет подобряване качеството на професионалната подготовка. Не просто да записваме учениците в професионални гимназии, а да осигурим качествено професионално образование, което да им гарантира възможности за реализация в професионален и личностен план. Важно за промяна на нагласите е образованието в професионалните гимназии да е съпоставимо с това в училищата с профилирана подготовка.
Има интересни факти по отношение реализацията на учениците след средно образование. Голяма част от нашите зрелостници продължават във висши училища – над 70% в профилираните паралелки и около 50% в професионалните. И в голяма част от случаите изборът на специалностите от висшето образование не е обвързан с това, което са учили в средното образование. Едва 22% от зрелостниците в нашата област започват работа по специалността, за която са обучавани.
Всъщност се влагат изключително много ресурси – професионалното образование изисква доста средства за качествена подготовка, а след това няма възвръщаемост на инвестициите. Проблемът обаче надскача възможностите на образователната система да се справи с него. Опитваме се да информираме и други институции партньори и да ги привличаме в решаването на тези проблеми.
С моя екип смятаме за важно да бъде разработена Стратегия за развитието на образованието в област Враца. Реализираме националните политики на регионално ниво, но има особености – на територията на област Враца има 10 общини, различни по мащаб и с различни проблеми, които рефлектират върху функционирането и на образователните институции.
– Подкрепят ли местни работодатели развитието на дуалното обучение?
– Да, в това отношение имаме значим напредък. Започнахме с 1,5 паралелка през учебната 2015 – 2016 г.,
а в момента имаме 20,5 паралелки, в които се реализира дуално обучение. За новата учебна година предлагаме прием в нови пет паралелки. Дуално обучение се осъществява в 9 училища в област Враца в сферите на техниката, строителството, информатиката, производството и преработката и услуги за личността. Над 20 са фирмите, които имат сключени договори, подкрепят училищата и приемат ученици за обучение на място.
Знам колко индиферентни бяха фирмите към това да се подготвят кадри, докато сега има интерес за сътрудничество с училищата. И ние подкрепяме всяка подобна инициатива. Споделяме виждането, че дуалната система на обучение осигурява много по-пълноценни възможности за качествена професионална подготовка.
– Регионалното управление на образованието във Враца обяви 7 декември 2021 г. за Ден на младия учител. Има ли достатъчно млади педагози в областта и как те биват подпомагани?
– Млади колеги влизат в професията, макар че бихме искали техният брой да е по-голям. За тази учебна година в нашата система имаме 165 педагози на възраст до 35 години и до 3 години учителски стаж. Още 78 млади педагогически специалисти работят в детските градини.
Подкрепата на младите и новоназначените учители не се изразява само в това събитие на 7 декември. Провеждаме последователна политика в това отношение. В началото на всяка учебна година експертите по учебни предмети и направления проучват кои са назначените млади учители, за да могат да ги подкрепят чрез индивидуални консултации и включване в работни срещи. Защото адаптацията не е лесна. Колегите имат нужда от подкрепа най-вече да бъдат задържани в образователната система. Имаме необходимост от тяхната енергия, те са близо до интересите и потребностите на учениците, добре са възприети от тях.
И ако можем да ги подкрепим с малко повече методическа подготовка и споделяне на педагогически опит, смятам, че се получават нещата. Насърчаваме и наставничеството в образователните институции.
– Как протича модернизирането на материалната база на образователните институции? Колко STEM центъра са изградени досега?
– Бих могла да кажа с удовлетворение, че базата в образователните институции в областта е на изключително удовлетворително ниво. През последните години тя се обновява усилено. И в архитектурно, и в технологично отношение. Много възможности се откриха пред училищата и те ги оползотворяват в голяма степен.
STEM центрове, които дават много възможности за качествено обучение, са изградени в осем училища в областта. Сред тях има начални училища, обединено училище, профилирани и професионални гимназии. Предстои откриване на още центрове. Опитваме да насърчаваме колегите да се включват с такива проекти.
– Как се развива квалификацията на педагозите в региона?
– Осъществява се по програми на специализирани обслужващи звена, висши училища, научни организации и на обучителни организации. За първия срок на настоящата учебна година в такива форми са се включили 48% от педагозите при 34% през миналата учебна година. Радва ни и това, че училищата се съобразяват с наши препоръки относно избора на тематика на обученията. Защото обучението не трябва да е самоцел, а да бъде в приоритетните области, в които трябва да се подобрява образователният процес – използване на дигитални ресурси, методи на преподаване, които водят до повишаване на мотивацията за учене, ефективно оценяване и т.н.
Във вътрешноинституционални форми на квалификация са се включили над 80% от педагозите в областта. Много ни радва и това, че много педагози се включват във формите, организирани от РУО – Враца. А ние правим доста такива, насочени към методическа подкрепа и развитие на компетентностите. По НП „Квалификация“ имаме организирано обучение в направление „Компетентностен подход и образователни резултати“ – включиха се 30 наши педагози.
Насърчаваме и споделянето в екипа на училищата и детските градини на опит и знания, придобити в различни обучения. Има още какво да направим по отношение на трансфера на наученото в практиката.
– Променят ли се нагласите към децата със специални образователни потребности и как се работи за тяхното приобщаване?
– Приобщаващото образование е осъзната политика, възприема се като необходимост и колегите влагат усилия. Но има и трудности. Пандемията и ограниченията допълнително затрудниха сложния процес на приобщаване на децата и учениците със специални образователни потребности. Много от предвидените дейности за изграждането на положителни нагласи към политиката на приобщаващо образование се наложи да бъдат проведени в електронна среда, което неминуемо се отрази върху тяхната ефективност.
Развиват се разнообразни дейности, насочени към подобряване включването на тези деца. Между другото, не само на децата и учениците със специални потребности, а и на тези, които са от различни култури и етноси. Провеждат се демонстрационни практики, ателиета, работилници, обменя се опит.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg