Потайните пазители на гората

България се срещат четири вида сънливци – горски сънливец, обикновен сънливец, лешников сънливец и най-редкият не само у нас, но и в Европа т.нар. мишевиден сънливец. През последните няколко години д-р Недко Недялков от Националния природонаучен музей – БАН, изследва неговата биология и екология. Той изнася резултатите от своите проучвания на XI международна научна конференция на изследователите на сънливци (Gliridae), провела се в Свиленград. Тя е организирана от фондация HABITAT, Холандия, и НПМ – БАН, в партньорство с Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори.
Мишевидният сънливец е открит преди повече от 60 години от български зоолози. Намерен е случайно при фаунистични проучвания в района на Югоизточна България. Зоолозите са изследвали съобществата от дребни бозайници между Свиленград и Бургас, когато откриват около 20 екземпляра. В началото те не са наясно какво точно са намерили. Предполагат, че е гризач, роднина на сънливците. Единствено известен към този момент е бил вид, описан от планински район между Туркменистан и Иран (Копетдаг), който е на повече от 2000 км от България. Самото откритие е публикувано същата година и предизвиква истинска зоологическа сензация, тъй като бозайната фауна в Европа е една от най-добре изследваните в света. Новината за намирането на нов род обикаля всички специализирани списания за зоология.
И всичко приключва дотук.
От момента на откриването на мишевидния сънливец до наши дни всъщност не е направено почти нищо за неговото проучване като биология, екология и разпространение. Последните данни за неговите местообитания идват основно от изследване на остатъци от храната на различни видове сови. Липсата на знания за неговото разпространение възпрепятства учените у нас да вземат мерки за адекватното му опазване и защита. Те не знаят основни неща – къде живее, с какво се храни, каква активност има.