Подобряват статуса на преподавателите в чужбина

Държавата ще поема част от разходите за квартира на българските учители и университетски преподаватели, командировани зад граница. Това предвижда приетото от правителството Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина.
Промените включват също актуализация на размера на командировъчните пари във валута в съответствие с настоящите икономически реалности. Досега държавата нямаше задължение да осигурява жилище или средства за наем на преподавателите зад граница. Занапред те ще получават допълнително 30% от дневните командировъчни пари във валута за съответната държава за покриване на разходите за квартира, когато приемащата страна не им е осигурила безплатно жилище.
Причина за промяната е фактът, че част от командированите преподаватели живеят на свободен наем в градове с висок жизнен стандарт, като Виена, Берлин, Фрайбург, Кьолн,
Дъблин и др. В бъдеще ще се покриват и пътните разноски на командированите преподаватели и техните семейства до съответното населено място в чужбина в началото и в края на всяка учебна или академична година.
Измененията са в съответствие с националната политика за засилване, популяризиране и укрепване позициите на българския език, литература, история, изкуство и наука зад граница. Очаква се те да подобрят социалния статус на преподавателите по време на престоя им в чужбина и да повишат атрактивността на преподавателската дейност.
„В момента са действащи 33 лектората в света, които са на базата на международни споразумения, а по тях могат да бъдат около 38 – 40 на реципрочен принцип“, коментира пред „Аз-буки“ Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН. – За съжаление, има забавяне по отношение на увеличаване броя на българските лекторати и причината за това не е само в пандемията. Например имаме студенти от Китай в България, но за съжаление, нямаме лектор в Пекинския университет. Затова положихме много усилия, за да променим Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, за да вдигнем размера на дневните на всички – на лекторатите, на училищата в чужбина, и да дадем отделно сума за квартирните им разходи, защото ставките бяха много ниски, отпреди 20 години.“
С промените в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина се регламентират осигуряването и социалният статус на командированите. Според тях дългосрочно командированите лектори и учени трябва да бъдат назначени от българските университети или от институти на БАН и оттам да получават заплатата си през времето на командировката и да им текат осигуровките, за да може да се регламентира тяхното пенсиониране. „Досега това беше голям проблем, тъй като министърът на образованието и науката ги командироваше, но той не е техен работодател. Сега вече въпросът със социалния статус на дългосрочно командированите е решен“, обяснява Наталия Михалевска.