Ще станат ли детските ясли детски градини

Медицински сестри и директори с резерви към промени, внесени от депутати

Катерина КОВАЧЕВА

Цялостна реформа в образованието до 7-годишна възраст чрез промени в Закона за предучилищното и училищното образование предлагат народни представители. С измененията се предвижда преминаването на детските ясли от системата на здравеопазването към системата на предучилищното и училищното образование. Предлага се съществуващите детски ясли да бъдат преобразувани като детски градини или да се влеят в съществуващи такива, като приемът на деца в тях да бъде от навършването на 10-месечна възраст. Предвижда се и въвеждането на нов държавен образователен стандарт – за ранно детско развитие, който да бъде приет с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването и с министъра на труда и социалната политика. Вносители на законопроекта са Елисавета Белобрадова и група народни представители.
Според вносителите, приемайки деца от 10 месеца до 7 години, ще се избегне повторната нужда от адаптация от ясла в градина и ще се повиши качеството на образованието и грижите. Вносителите смятат, че съчетаването на грижите за деца с образованието им е значително по-слабо реализирано в детските ясли, където вместо върху развитието акцентът е поставен върху здравната грижа за малчуганите.
От години родителски неправителствени организации призовават за промени на системата, които да премахнат условието в яслите да има задължително по една медицинска сестра на смяна. Но желаещи млади специалисти за позицията – медицинска сестра в ясла или яслена група към детска градина, липсват, а работещите са в критичния минимум в много градове в страната, но най-вече в столицата. За дефицит на кадри в софийските ясли се говори от години, а останалите, които работят, са предимно в пенсионна възраст. По данни на Столична община към 2022 г.
над 150 са свободните работни места за медицински специалисти в яслите, за които не се намира персонал. Ако не намерят, без да се промени законът, то яслени групи могат да бъдат закрити заради изискването за назначаване само на лице с медицинско образование. Затова и образователни НПО настояваха обхватът на лицата, работещи в яслите, да се разшири и с други специалисти – педагози, логопеди, психолози, хора, учили за ранно детско развитие, и други, след преминаване на обучителен курс. В момента педагог е задължителен в яслите, но на 60 деца се полага само един на смяна.
Още през юни предходният здравен министър Асена Сербезова обяви, че подготвят реформа в сектора. „За да се гарантира качествена грижа за децата в яслена група, там трябва да има един медицински специалист и една детегледачка. При невъзможност да се назначи медицински специалист, може да се назначат педагози, които да са преминали курсове по първа помощ и да отговарят и на други специални изисквания. Няма да се допусне закриване на яслени групи, но и няма да се допусне влошаване на грижата за децата в яслена група. От догодина новите изисквания може да влязат в сила. Трябва да се продължи тази реформа“, категорична е Сербезова.
Сега в законопроекта, влязъл за обсъждане в парламентарната Комисия по образованието и науката, е разписано, че назначените към момента в детските ясли педагози ще получат статут на педагогически специалисти, а медицинските специалисти ще продължат да осигуряват грижи по отглеждането и здравното обслужване на децата. Това именно е и голямото притеснение на медицинските сестри, работещи в яслите, че преминавайки към Министерството на образованието, те ще бъдат сък-
ратени.
„Прави се всичко възможно да се подмине липсата на медицински специалисти и да се игнорира проблемът, вместо да се подобрят условията“, каза пред в. „Аз-буки“ председателят на Синдиката на българските медицински специалисти Мая Илиева. Според нея често в яслите има деца, които се нуждаят от специализирана медицинска грижа, например диабетици и епилептици. Затова и педагозите, дори да преминат курс по първа помощ, няма да успеят да обгрижат тези деца.
„В момента педагог в градина взима почти 2000 лева, докато медицинските специалисти работят за 700 лева в някои общини, в други стигат до около 1500 лева. Ако една медицинска сестра взима 2000 лева, дали ще има липса на кадри в яслите“, пита Илиева.
Като „огромна грешка“ описват заличаването на яслите от структурата на здравеопазването в становището си директорите на детски ясли в Стара Загора. Те не са съгласни с твърденията, че в яслите липсва учебна програма, както се твърди в мотивите на законопроекта, а напротив – дори се прилага скала за оценка на психичното развитие, а резултатите се използват за планиране на педагогическата работа на специалистите. С критика към проекта излязоха и от Медицинската федерация „Подкрепа“, както и директори на детски ясли от София.
В изпратеното до Парламентарната комисия становище от Синдиката на българските учители подкрепят предлаганите промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Според СБУ изместването на фокуса от чисто здравните и социалните грижи за децата от 10-месечна възраст до 3 години към насърчаването на ранното детско развитие и ранното учене чрез създаване на подкрепяща и стимулираща среда ще допринесе за пълноценно развитие на децата чрез цялостно стимулиране във всички области на тяхното развитие – физическо, когнитивно, езиково, социално, емоционално и психично.

Свързани статии:

Награди за участие в „Eразъм+“ Искат забрана на рекламата на хазарт МОН предлага нови девет защитени специалности Изпити на площада