Учениците обичат творчески задачи

Яна Митева е убедена, че учителят трябва да помага и напътства, но без да налага мнение
и да поставя граници на мечтите

Все по-често забелязвам, че учениците с лекота и желание подхождат към задачи, които изискват творчество, въображение и проява на индивидуални предпочитания, особености и интереси“, започва разговорът ми с учителя по философия в Частната профилирана гимназия с чуждоезиково обучение „Челопеч“ д-р Яна Митева. Тя е завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бакалавър е със специалност „Философия“ и магистър по „История на философията“. След това защитава и дисертация за докторска степен отново по история на философията.

В училището работи от близо седем години. Харесва това, което прави, но признава с усмивка, че учителската професия не е детската ѝ мечта.

Като малка иска да стане математик – човек, който се занимава с решаване на задачи. След това открива философията и тя се превръща в нейна основна цел. Важното е, че днес не съжалява за избора си. „След като защитих дисертацията си, започнах усилено да търся възможности за работа. Не исках да бъде каквото и да е, за да не се откъсвам от философията, така че логичното беше да започна да я преподавам“, разказва Яна. Явява се на интервю в гимназията, харесват я и ѝ предлагат работа.

Връщам я назад във времето с молба да разкаже за чувствата, които изпитва в първия си работен ден, или по друг начин казано при първата опасно близка среща с учениците. „Бях много по-притеснена от учениците. Това е сигурно!“, смее се моята събеседничка.

В началото в главата си има безброй сценарии за работа и бърза реакция. „Предварително подготвях колкото се може повече варианти за хода на урока, разигравах въпроси на ученици и евентуално какъв ще бъде моят отговор на тях. Винаги имах план Б как да сменя подхода в движение, ако се налага. Но с времето и опита установих, че никога нямаш достатъчно на брой сценарии и винаги в класната стая реагираш според ситуацията, за която невинаги си подготвен в плановете си“, с усмивка разказва тя.
Не минава много време и младата учителка става все по-уверена и отдадена на работата и учениците си. След първоначалното притеснение и несигурност тя все повече започва „да плува във свои води“ и да се чувства добре в ролята си на учител. За нея учителската професия е разнообразие, динамика, забавни моменти, усмивки и зареждаща среща с много млади хора, носещи в себе си различни светогледи, представи за живота и мечти.

Всеки човек си е поставил различна цел, а учителят трябва да помага и напътства, без да налага мнение и да поставя граници на мечтите. Ролята на учителя не е да налага път, да поставя цели или да се опитва да оформя индивидуалности, а да помага тези същите индивидуалности да намерят своя път. Да открият своите цели и желания, тъй като това са ценни житейски умения, които са далеч по-важни от фактологическите знания. Старае се да покаже на учениците, че отговорността към себе си, саморефлексията и осъзнатостта са ценните и важни основи, на които да се опират в своя живот. Че няма винаги верни житейски отговори, а има лични решения и избори, които са точно толкова леки или трудни, колкото сами ги направим.

„Макар да преподавам отскоро, вече имам четири бивши ученички, които решиха да станат учителки. Те работят в основното училище, с което делим една сграда – ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Челопеч. Всички те още от самото начало знаеха, че искат да запишат да учат педагогика и да работят в системата на образованието. Водещото при тях бе голямото желание да работят с деца. А има ли нещо по хубаво от това?“, разказва Яна Митева. През целия им период на обучение тя е до тях и им помага с ценни съвети за практическата им работа.

На мнение е, че младите хора трябва да се подкрепят в началото на професионалния им път. Спомня си, че и самата тя е посрещната много добре от колегите си при започване на работа. Когато е имала въпроси или нужда от помощ, винаги е имало към кого да се обърне, в това число и към директора на училището Николай Кръстев.

„Ние сме малко училище, в което всеки помага на другия с каквото може“, споделя учителката. Това е и причината административната работа да не ѝ тежи. От значение е, че всички в екипа ѝ са опитни и са наясно с административните процедури и необходимата документация. „Но ние сме малко училище и административната тежест при нас не е толкова голяма, колкото в по-големи училища. Не съм сигурна дали щях да кажа същото, ако бях в друго училище“, смее се тя.

Като млад учител, Яна твърдо подкрепя нововъведенията в час. Но самата тя рядко използва иновативни методи в час. Причината е не защото не ги харесва, а защото ѝ се иска в часовете да акцентира повече върху рефлексията, анализа и разсъжденията на учениците. В този смисъл, иновативните методи, които използва, са повече насочени към развитие на социални умения, аналитични способности, а не толкова върху развитие на дигитални умения. „В това отношение може да се каже, че съм по-старомодна“, шегува се тя. В часовете по философия д-р Митева акцентира на това да успее да научи учениците си да мислят, да търсят смисъла и да не приемат всичко за чиста монета. На мнение е, че многото източници на информация понякога водят до загуба на разбиране, както и до дезинформация. Затова и критичното мислене и умението да се аргументират, са основни умения, на които тя държи в работата си с учениците.
Относно информационните технологии, категорична е, че те трябва да присъстват под различни форми в процеса на обучение. Защото това са компетентности, които днес са абсолютно задължителни. „Излизайки от училище, човек трябва да има базов минимум, защото иначе е неконкурентен на средата и би му отнело много време и усилия, за да навакса и да придобие умения, които за другите на неговата възраст са част от стандартните базови умения и знания“, казва тя.

Признава, че в часовете по философия за учениците ѝ трудност представлява работата с текстове и информационни източници от гледна точка на преценка на достоверността. Затрудняват ги и анализът на текст и синтезирането на информация. Обобщаването, аналогиите и извеждането на принципни общи положения също са сложни за тях. Но ролята на учителя се крие точно в това – да разбере къде са трудностите и да приспособи учебната програма така, че да ги преодолее.

Признава си, че невинаги успява да задържи вниманието на учениците в час. „Старая се, но има часове и моменти, в които е невъзможно. Всъщност настроенията, концентрацията и кондицията на учениците са нещо изключително динамично. Налага се импровизация, когато видиш, че часът няма да се получи точно както си го планирал. Причините са много. Може да са уморени, разсеяни или нещо друго ги е развълнувало и вниманието им е на съвсем друго място, но не и в час. Старая се да разбирам тази динамика и по някакъв начин да съумея да прокарам учебното съдържание дори и през теми и разговори, които, на пръв поглед, нямат пряка връзка с материала от училище“, споделя Яна.

Води СИП „Философия и литература“ във времето, когато се учи по старата учебна програма. Но след въвеждането на новата и профилирането след X клас вече няма занимания в извънкласни дейности. „Сега водя профил „Философия“, който е на доста по-високо ниво и с повече часове от общообразователната подготовка. Предпочитам да съсредоточа усилията си в качествената подготовка на учениците си там“, казва учителката.

Обръща внимание на още нещо, което оказва силно влияние върху учениците – ролята на родителя е от огромно значение. „Социалната среда, като цяло, е решаваща. Родителите, семейната среда и комуникацията с тях са, смея да твърдя, сред най-важните фактори в процеса на формиране на личността. Те са ключови за изграждането на взаимоотношенията и светогледа. Иначе казано, ако едно дете има някакъв проблем със себе си, приятели, семейство, то го демонстрира по някакъв начин. И понякога разговорите и търсенето на решения от родителите за т.нар. проблемно поведение не са ефективни просто защото самите родители не могат да се справят по някаква причина. Дали защото не могат да идентифицират проблема в основата му, дали защото не намират начин, път към детето. А понякога и защото те не са фактор, който може да повлияе по какъвто и да е начин на него“, аргументира се тя.