Разходите за образование на ниво 4,4 – 4,5% от БВП

„Образованието и науката са инструмент, който дава възможност за развитие. Те трябва да бъдат национален и бюджетен приоритет. В секторната програма за образование и наука е заложено да няма намаляване на разходите.“ Това заяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на изслушване в Парламентарната комисия по образование и наука, в което очерта приоритетите на екипа си. Той посочи, че финансирането за образование ще бъде поне 4,4 – 4,5% от БВП, а за наука – 0,45% от БВП.

Министърът допълни, че с бюджета за 2024 г. и 2025 г. ще се опитат да увеличат заложените средства за образование и наука, тъй като страната ни изостава от европейските стандарти.
Сред приоритетите на екипа на проф. Цоков ще бъде и изграждането на съвременна образователна среда в училище. За целта ще бъдат продължени програмите за строеж на нови сгради на детски градини и училища. Ще бъде дадено началото и на нова програма за строителство на училищни сгради, физкултурни салони и спортни площадки.

Приоритет на Министерството ще бъде и изграждането на цялостна концепция за дигитализация на училищното образование, в която да бъде поставен акцент върху използването на платформата „Дигитална раница“.

Ще бъдат започнати и разговори за промени в учебното съдържание. Едната е краткосрочна и цели да се намали излишната фактология в учебните програми. Министър Цоков уточни, че ако промените са малки, няма да има нужда от издаване на нов учебник по съответния предмет.

Той иска да започне и дискусия как учебните програми могат да бъдат конструирани по-рамково, по-интегрирано и по-компетентностно. За целта ще започне и диалог за промяна на формата на НВО и ДЗИ, така че да бъдат ориентирани към оценка на умения и компетентности.

Ще бъде разработен и стандарт за качеството на системата на училищното образование, тъй като, по думите на министъра, без такъв не могат да се правят анализи и измервания. Предвижда се и въвеждането на концепция за езиковата интеграция на децата и учениците.

С промени и изменения в Закона за висшето образование ще бъде дадена възможност на университетите да предлагат 3-годишни бакалавърски и 2-годишни магистърски програми. Приоритет е и повишаването на заплатите в сектора.

На заседанието стана ясно, че е излязло решението на Върховния административен съд относно Наредба 16 от юли 2022 г. за провеждане на конкурсите за директори на училища. Жалбата срещу нея, заради която бяха спрени конкурсите, е отхвърлена. В решението обаче е посочено, че представители на МОН не могат да участват в комисиите по избора на директори. МОН има 14-дневен срок да реши дали да обжалва. Междувременно в Министерството вече се прави анализ колко конкурса трябва се проведат и дали има готовност с разработването на достатъчно тестови задачи и казуси. Министър Цоков посочи, че ако има готовност с провеждането на конкурси, най-вероятно ще се започне с училищата, в които от най-дълго време длъжността се заема от временно изпълняващ.

Свързани статии:

Промяна в модела на промяната Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България: МОН събира директорите за STEM центровете Първа процедура по Програмата за наука