Приз „Пробуда“ за учители зад граница

„Пробуда“ е името на новоучредената награда на Министерството на образованието и науката. Тя ще се връчва всяка година на учители зад граница, като номинациите ще се съгласуват с Министерството на културата, Министерството на външните работи и българските общности зад граница.

„Името на наградата не е случайно, защото за мен вие сте съвременните будители – заяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при откриването на 16. годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. – Будители, които, макар и далеч от родината, не забравят българския език и българския дух, а ги развиват и пренасят в следващите поколения. Отличието е израз на общественото признание, което заслужавате.“

Просветният министър връчи първата награда „Пробуда“ – статуетка във формата на петел, изработена от Вежди Рашидов, на Снежина Мeчева, която е дългогодишен директор на Българското училище към Посолството на България в Лондон, преподавател по български език и литература и съосновател на Асоциацията на българските училища в чужбина.

„Характерно за неделните училища е, че те са обединителен център на хора с кауза – да представят историята и културата ни на българските деца, родени далеч от дома. Благодаря ви за вашата дейност и се надявам с нашето отличие да ви вдъхновим да бъдете все така отдадени на тази кауза“, посочи проф. Цоков.

Той заяви, че предизвикателствата пред училищата зад граница не са много по-различни от проблемите на българската образователна система. Огромен проблем са учебните програми, които не могат да се променят от днес за утре. Необходими са по-интегрални, по-компетентностно ориентирани учебни програми както за училищата у нас, така и за неделните в чужбина. За този процес ще помогнат както от Асоциацията, така и учители от чужбина. „Важна е и вашата експертиза, която получавате, докосвайки и се до други образователни системи – подчерта министърът. – Трябва да променим насложеното разбиране да търсим отделни решения, и да работим за системата като едно цяло.“

Стъпка в тази посока са две нови национални програми – „Неразказаните истории на българите“ и „България – образователни маршрути“, заяви министърът.

В тях могат да се включат и деца от неделните училища в чужбина. Това е още една възможност за по-тясно интегриране работата на учителите зад граница с българската образователна система. Начин да се споделят истории на българи, които са допринесли за България по различен начин, тъй като са били далеко от страната ни, каза още проф. Цоков.

Приветствие към участниците във форума отправи и председателят на Комисията по образованието и науката Красимир Вълчев. Той каза, че няма друга държава в света, чиято образователна система се простира на шест континента.

В своето изказване досегашният председател на АБУЧ д-р Ирина Ботева-Владикова направи преглед на дейността на Асоциацията, на постигнатите успехи и на предизвикателствата, на нуждата от стратегическо мислене по отношение на образованието по роден език и култура на българските деца зад граница, на характера на учебниците и учебните помагала за българските училища в чужбина. Тя засегна и въпроси, свързани с реинтеграцията на български деца и младежи, завърнали се от чужбина, с оценяването на знания по български език в САЩ по програмата „Печат за двуезичност“ (Seal of Biliteracy) и др. Д-р Владикова посочи, че ако приемем, че зад граница има около два милиона сънародници и 10 процента от тях са деца, то би трябвало да има около 200 хиляди български деца зад граница. Но едва 7 – 8 процента от тях, 35 хиляди, са обхванати от българските училища в различни страни. Макар че е изминат доста път и обхванатите български деца в тези училища и броят на самите училища са се увеличили значително през годините.

По време на форума представители на Кирило-Методиевския център при БАН връчиха грамоти на отличените участници в Международния ученически конкурс на тема „Следи от Кирило-Методиевото дело по света“, организиран от КМНЦ и АБУЧ в рамките на проекта „Интердисциплинарен клъстер „Кирилометодикон“ към Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“. Конкурсът е част от юбилейните чествания през 2023 г. по повод 1160 години от създаването на славянската писменост. Основната му цел е да популяризира Кирило-Методиевото дело сред българските мигрантски общности на всички континенти, да обогати знанията на учениците от българските неделни училища в чужбина, да развива талантите им и да насърчи научноизследователските им интереси.

След приключване на работата през първия ден на конференцията се състоя и годишното Общо събрание на Асоциацията на българските училища в чужбина. На него бяха избрани нови членове на Управителния съвет. След 16-годишна дейност като членове на предишния Управителен съвет се оттеглиха д-р Ирина Владикова – първоначално зам.-председател на АБУЧ, а в последните 8 години и председател на Асоциацията, и Снежина Мечева – говорител на АБУЧ от създаването на Асоциацията през 2007 г. За председател на Асоциацията бе избрана Петя Цанева (основател и председател на Асоциация за интеграция и благосъстояние „Балкан“ в Мадрид и учредител на Първо българско неделно училище „Св. Иван Рилски“ в испанската столица).

Вторият ден на Конференцията се проведе в Карлово. Представени бяха резултатите от видеоконкурс, проект на АБУЧ към националната инициатива за отбелязване на 150 години от гибелта на Васил Левски. Представен бе и превод на детската книжка „Левски в детските очи“ с автор Иван Стоянов.

Свързани статии:

Музейни тетрадки за неделните школа Азбукарчетата от Кьолн се връщат в клас Млади европейци изследват българското Среща след седем десетилетия