Минималните изисквания за професори и доценти отново на дневен ред

Предстои нов опит за приемане на минималните изисквания за академично израстване във висшите училища. Това стана ясно от отговори на премиера акад. Николай Денков на въпроси на граждани в социалните мрежи по повод първите два месеца на кабинета. Попитан дали не трябва да се приемат минимални изисквания за академично израстване, които да гарантират качеството във висшето образование, преди да се приемат нови програми и стратегии, акад. Денков припомни подготвените от екипа му, когато бе образователен министър, нови минимални изисквания пред доценти и професори.

Те бяха публикувани за обществено обсъждане в края на предишния редовен кабинет – на 29 юли 2022 г. След края на обществените консултации в края на септември 2022 г. наследникът му проф. Сашо Пенов не предложи промени, а поиска анализ на Закона за развитие на академичния състав.

„Този анализ е готов, виждал съм го, констатациите за наличието на минимални изисквания са положителни. В него се отбелязват някои неща, които трябва да се променят в Закона и в правилника за прилагането му. Не знам качен ли е публично, но на него трябва да се стъпи, за да се направи следващата крачка за реализиране на тези нови минимални изисквания – коментира той. – Има нужда от тях, тъй като има голяма фрустрация от това, че някои работят, публикуват непрекъснато и увеличават квалификацията си, докато други стоят на едно място, не се развиват, но получават същите заплати. Това трябва да се преодолее“, поясни премиерът.

Акад. Денков се обяви и „за“ идеята да има частичен случаен избор на научните журита във висшите училища, които оценяват академичните трудове на бъдещите професори и доценти. „Това е начин да се избегнат затворените журита, в които всички се познават и са подбрани от един човек“, коментира той. По думите му, за целта са нужни промени в закона, които трябва да бъдат предшествани от широко обществено обсъждане.

Премиерът похвали работата на Комисията по академична етика към МОН, която се занимава със случаите на плагиатство. „Тя разчупи усещането, че всеки може да плагиатства колкото си иска и това може да остане безнаказано. Това бе голяма изненада за академичните институти“, заяви той. По думите му обаче, трябва да се помогне на членовете на комисията, за да се чувстват те по-уверени, че могат да си вършат работата, както и да се ускорят процедурите. „Да, те се бавят понякога, но някои случаи са доста заплетени“, заяви той.

Министър-председателят обяви, че ще продължи и работата по друга, нереализирана засега идея, обявена от него също през 2022 г. – за финансиране на обучението на талантливи българчета, които са приети в топ университети в чужбина, но при условие, че след това се ангажират да работят в България поне 3 г. „Ще работим в тази посока, ще възобновим идеята, реализирането на която се нуждае от промяна в закона и от парламентарна подкрепа“, посочи той.

Относно блокираните от над година поради съдебно обжалване конкурси за училищни директори акад. Денков заяви, че в най-кратки срокове предстои МОН да промени атакуваните текстове от новата наредба. След това ще бъдат проведени пробно 50 – 60 конкурса, а впоследствие такива ще се направят и за останалите близо 600 училища, управлявани от временно изпълняващи длъжността.

„Темата е чувствителна и е от приоритетите ни още от миналия кабинет. Целта е да се промени системата, тъй като досега директорите се назначаваха по политическа линия“, заяви акад. Денков и обеща качествена промяна и контрол по отношение на това как се генерират тестовете за конкурсите, както и публичност при провеждането им.