Ученици от неделното ни училище в Саарбрюкен с филм за България

*Снимки – БУ „Васил Левски“ – Саарбрюкен, Германия*

Преди близо половин век, през далечната 1977 г., в Саарландския университет в Саарбрюкен се поражда идеята за сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Светът по това време се дели на социалистически Изток и капиталистически Запад – време, в което придвижването на гражданите е възможно само с визи. Как става така, че в най-отдалечената и най-западната точка на Германия се поражда интерес към българския университет с най-старата история? По следите на тази история тръгват учениците от Българското неделно училище „Васил Левски“ в Саарбрюкен.

„Когато за първи път видях в завършен вид филма „Българските следи в Саарланд – академични истории за малки и големи“, много се развълнувах. Зарадвах се, че учениците ми могат да работят заедно и го правят наистина добре. Всички те са изключително заети, а отделиха доброволно от свободното си време, за да направят нещо заедно“, казва за „Аз-буки“ директорът на Българското неделно училище „Васил Левски“ към дружеството „Приятели на България“ в Саарбрюкен Евелина Аврамова.

Лентата е реализирана по Националната програма „Неразказаните истории на българите“

на Министерството на образованието и науката. В продължение на около четири месеца по нея работят четирима настоящи и един бивш възпитаник на българското училище. Дея-Мария Божанова и нейният брат Светослав Божанов са от Люксембург, но посещават училището в Саарбрюкен, а Йори Шванбергер и Яна Мол учат във Френско-немската гимназия и често имат занятия и в съботния ден. Те са екипът, който работи на терен.

„Логистиката беше трудна. Необходимо бе всички да бъдат свободни по едно и също време“, обяснява моята събеседничка. С усмивка признава, че работата на терен по време на снимките я връща назад във времето, когато самата тя е била журналист и е работила по дадена тема.

„Върнах се в онези години, когато с очите си виждах как се създава нещо“, допълва тя.

След като всички кадри са заснети, идва ред за тяхната обработка. С тази задача се захваща бивша възпитаничка на училището – Лора Ганева. Тя е завършила целия цикъл на обучение в школото и успешно издържала изпита за придобиването на сертификат за владеене на български език, ниво С 1. Понастоящем Лора работи като музикален редактор в немска телевизия. Освен за монтажа, тя отговаря и за звуковите и анимационните ефекти във филма.

„Целта на филма не беше перфекционизмът на материала, а да се зададат въпросите, които да събудят интереса на възможно повече хора към темата“, обяснява Аврамова.

Истината е, че в лентата на моменти камерата мърда, фокусът се губи, но това е съвсем нормално, тъй като учениците не са професионалисти нито с микрофона, нито с камерата. Важното е, че

целта е изпълнена и филмът успява да провокира любопитството на мнозина.

По време на снимките учениците разговарят с проф. д-р Роланд Марти – ръководител на Института по славистика в Саарландския университет от 1998 г. до закриването му през 2019 г. Той обяснява, че независимо от недотам добрите отношения между ГДР и Република България, ректорът на Саарландския университет проф. д-р Паул Мюлер, позовавайки се на университетската си автономия,

успява да осъществи академичното сътрудничество между двете страни в тези смутни от историческа гледна точка времена.

Договорът между проф. Мюлер и проф. д-р Илчо Димитров е подписан на 19 септември 1980 г. и е в сила и до днес.

Три години по-късно бял свят вижда и първият съвместен археологически проект между двете страни. Той е наречен „Драма“ заради мястото, където се провежда – с. Драма, община Тунджа, област Ямбол. Негов ръководител е известният учен проф. Александър Фол.

Целта на проекта е да се проучи изцяло една селищна могила, да се реконструира селищното застрояване и да се изяснят връзките на обитателите му с другите праисторически селища в Горнотракийската низина и на Балканския полуостров.

По време на археологическите проучвания са разкрити 90 праисторически жилища.

В тях са открити множество ценни оръдия на труда, керамични съдове и украшения. В международния проект в района на с. Драма участват повече от 150 студенти и докторанти от България, Германия, Чехия, Словакия, Унгария и Люксембург. Някои от тях в момента са водещи специалисти по праистория в университети в Германия, Финландия и САЩ.

Откритията са изложени последователно в Историческия музей в София, Музея на изкуствата в Бон, Историческия музей в Саарбрюкен и в Ямбол.

През годините на двустранното сътрудничество се реализират съвместни научноизследователски проекти и програми в почти всички специалности на двата университета. С пенсионирането на проф. д-р Роланд Марти се закрива Институтът по „Славистика“ в Саарландския университет. Причините за това са много, но истината е, че тази загуба наистина е голяма. За щастие,

все още има курс за изучаване на български език и история, наречен „Булгарикум“.

Той е живото и до днес „дете“ на връзката между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Саарландския университет в Саарбрюкен. Обучението започва със семестриален курс – 4 часа седмично, където се учи български език и история. След това има интензивен курс, който се води от преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Третата фаза е семестриален курс с изучаване на български език, история и култура на по-високо на ниво и история и след това се провежда Летен семинар в София, воден от преподаватели от Алма Матер. Тогава участниците могат да се включат в различни курсове в зависимост от предпочитанията си – народни танци, история и география. След семинара в България участниците преминават през още един интензивен курс и след това се явяват на изпит – писмен и устен.

„Темата за българската следа в Саарландския университет е много близка до мен“, казва Евелина Аврамова.

Истината е, че още при създаването на българското училище моята събеседничка има добри контакти с преподаватели по българистика от университета. Става въпрос за проф. Роланд Марти, проф. д-р Андрей Бояджиев и проф. д-р Петко Петков.

„Проф. Петков и съпругата му Пламена Бачийска – водеща в програма „Нощен Хоризонт“ на БНР, са оракулите на училището ни. Те дадоха идейния тласък за създаването му. И изведнъж тези хора, благодарение на които училището го има, са извън фокуса на събитията заради това, че държавната политика на България не бе достатъчно силна и аргументираща, за да остане този лекторат“, обяснява Аврамова.

Това всъщност е основната подбуда да се започне работа с учениците по тази тема. Друг въпрос е, че голяма част от възпитаниците на българското училище в Саарбрюкен са свързани по един или друг начин с този електорат – родителите им са били или преподаватели в „Булгарикум“, или са учили български език в рамките на програмата.

„Загубата се почувства доста осезаемо. Не говоря само като филолог, но и като българка. Желанието беше да събудим интереса към темата.

Няма да крия, че съм скептична, че ще успеем да залепим счупеното, но се надявам връзката между двата университета да бъде подновена,

дори и под нова форма“, споделя Аврамова.

По време на премиерата на филма тя получава плакет на МОН – реплика на глаголицата и дигитално издание на тефтерчето на Левски.

Ръководеното от Евелина Аврамова училище е създадено преди 13 години и днес в него се обучават 140 деца. Към школото има два филиала. Единият е в град Кайзерслаутен, а другият – в град Хомбург и е открит миналата година. „Оказа се, че има родители, които искат децата им да изучават български език, но не могат да пътуват нито до Саарланд, нито до Кайзерслаутен“, посочва тя. Така решават да открият филиал по средата – в Хомбург. Първоначално се записват 10 деца, но реално на училище тръгват седем от тях.

„Вече толкова много години слушам неоснователни притеснения от страна на родителите, че посещавайки българското училище детето им ще забрави немския или пък много ще се натовари. За съжаление тези майки и бащи не успях да убедя. А обикновено успявам, защото

едно дете много по-бързо се адаптира и много по-бързо усвоява нова информация в сравнение с нас

– родителите му, които сме отишли в Германия на 20-30 годишна възраст и не успяваме никога да го научим този език“, Аврамова.

Колкото до това дали децата завършват целия курс на обучение от I до XII клас, моята събеседничка е категорична, че повечето от тях успяват:

„Темата за това, че броят на учениците в неделните училища зад граница намалява след IV клас се преекспонира. Има лек отлив, но има как и да не се случва. Става с много разговори, много допълнителна и индивидуална работа, задаване на задачи и проверката им. Само така ученикът няма да изостане. При нас няма фрапантен отлив“.

Споделя, че понякога по-трудно се работи с деца, в чиито семейства се говори само на немски.

„Трудно е, но не и невъзможно. Разбира се, би било по-лесно ако училището зад граница има финансов ресурс и може да отделя повече средства за по-малки групи. Сега се стараем да правим смесени класове, за да не отпадат децата.

Ако групите са по-малки и обгрижването е индивидуално, нямаше да е така.

Важното е децата да не загубят връзката“, казва тя. Тържествата им го доказват, защото всички идват – и бивши, и настоящи ученици.

„Независимо, че някои от тях може да имат само немски паспорти, те вече са една малка българска общност, която е станала такава благодарение на нашето българско училище. За мен приемствеността е от изключително голямо значение. Важно е учениците да подържат връзка помежду си и след като напуснат класните стаи“, завършва Евелина Аврамова.