Голямата новина за възстановяването на конкурса „Лаборатория за слава“ дойде в последния ден на организираните от фондация „Красива наука“ събития, вдъхновени от Европейската нощ на учените. „Наука в три минути“ събра десет от звездите финалисти на конкурса Fame Lab, които показаха колко вълнуващо и разбираемо може да се говори за наука.
„През тази година влязохме в преговори със собствениците на конкурса „Лаборатория за слава“ (Fame Lab) – Челтнъмския фестивал – казва Любов Костова от фондация „Красива наука“. – Те много се зарадваха, че България се връща в този формат след тригодишно отсъствие. Ние също сме много щастливи да съобщим тази новина. Договорът вече е подписан.“
Предстои да почнат предварителните кръгове или кастинги, които ще бъдат от февруари до март. През април ще е обучението за финалистите. А самият финал ще бъде на 11 май по време на 15-ия Софийски фестивал на науката.
Освен че този формат много се харесва, той е и много значим по различни начини.
Любов Костова дава като пример факта, че когато в България „Лаборатория за слава“ спира да се провежда през 2021 г., до ден-днешен не се появява нито един нов ярък комуникатор на науката, каквито се създават посредством „Лаборатория за слава“. И причината не е състезателният момент – това привлича най-много публиката.
Най-голямата полза от „Лаборатория за слава“ е изключително доброто професионалното обучение по комуникационни умения за учени, или т.н. майсторски клас. Това подчертаха и всички участници в „Наука в три минути“ – формата, в който се изявяват финалистите на Fame Lab. В рамките на три минути всеки участник трябва да представи пред публиката свое научно изследване по разбираем и забавен начин.
Други ползи за учените от конкурса „Лаборатория за слава“ е, че той стимулира появата на Софийския фестивал на науката.
След него се появяват и други инициативи, свързани с науката в България – като детските научни центрове „Музейко“, „Техномеджик ленд“, които канят финалисти на Fame Lab да бъдат техни презентатори, да участват в техни събития. Най-бързо разрастващото се частно училище у нас – Izzy Science for Kids, също тръгва със съдействието на участници в „Лаборатория за слава“, които работят в него като учители.
Медиите интервюират финалистите в конкурса, канят ги като експерти. Самите учени казват, че тяхното академично развитие е подпомогнато до голяма степен от комуникационните умения, придобити по време на майсторския клас, който посещават преди самия конкурс.
„В момента най-новата специалност във Физическия факултет на Софийския университет е магистратура по астробиология, която е колаборация между двама финалисти в „Лаборатория за слава“ – казва Любов Костова. – Трима заместник-декани в Софийския университет също са минали през „Лаборатория за слава. Те развиват умения да говорят пред публика, с представители на бизнеса, със свои колеги от други специалности, пред медии.“
По повод на ковид кризата първото статистическо преброяване в Пловдив се прави от двама финалисти в конкурса „Лаборатория за слава“
– единият е биостатистик, а другият микробиолог и вирусолог.
„От Би Би Си ме потърсиха, за да им дам събеседници за предаване на тема образование и научни дисциплини, тъй като дълги години бях международен мениджър на „Лаборатория за слава“ в България и имах голяма мрежа. И те знаеха, че това ще са хора, които могат да говорят пред медии“, дава за пример Костова.
Освен с възстановяването на „Лаборатория за слава“ от фондация „Красива наука“ могат да се похвалят и с успеха на първия пътуващ фестивал на науката във Видин и Монтана, който организират.
„Решихме да се захванем с това, защото досега сме организирали събития само в големите градове, където има сериозна научна инфраструктура – университети, институти, изследователски центрове – подчертава Любов Костова. – Но достъпът до информация за съвременна наука, за българските учени и тяхната дейност не трябва да бъде достояние само на жителите на големите градове. Затова създадохме този пътуващ фестивал. Категорични бяхме, че ще почнем със Северозапада, с регионите, които са най-често споменавани заради икономическата обстановка в тях.“
Организаторите се радват на изключително радушен прием. И двете общини с готовност приемат да станат партньори. Във всеки град има еднодневна програма, разделена на училищна и основна. Домакини на училищните програми са СУ „Цар Симеон Велики“ във Видин и Природо-математическата профилирана гимназия „Св. Климент Охридски“ в Монтана. И от двете училища има доброволци, които помагат през целия ден и се справят много добре. Около 300 ученици и във Видин, и в Монтана посещават Фестивала – от най-малките до гимназисти.
Основните програми и в двата града са на места, които не са характерни за науката.
Във Видин това е в Регионалната библиотека, а в Монтана – в Драматичния театър. Интересът е висок, а посещаемостта – много добра.
Програмите и в двата града са съобразени със спецификата на района. Във Видин се намира вторият производствен център на фирмата „Ел Би Булгарикум“, която прави млечнокиселите закваски за БАН. Затова е поканена проф. Светла Данова, доктор на биологическите науки, да говори за пробиотици и за здравните характеристики на българската млечнокисела бактерия. Идеята е да се насърчат хората да търсят експертното мнение за въпроси относно здравето, тъй като в публичното пространство по здравните теми има много спекулации и погрешна информация.
Канят и д-р Ваня Ставрева, археолог от Видин, която работи по разкопките край града.
„Важно беше да представим наука, която има значимост и е близка до интересите на местните хора. И от двата града отсега ни питат кога ще отидем отново“, споделя още Любов Костова.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg