Да поговорим на български

Юбилейната Десета международна конференция за българисти се проведе във Виена. Събитието е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Участници от 14 държави представят своите изследвания, обединени от общата тема на конференцията „Кръстопътища: интровертност и екстровертност на българската култура. Европейски контексти“. Те идват от 25 университета, като онлайн се включват и студенти от далечна Япония и Индия. Мотото на форума е цитат от Пенчо Славейков: „Към себе си. Към другите. Посред“. Организатор на най-мащабното събитие, което успява да събере представители на българските лекторати по български език и култура в чужбина, е Българският културен институт „Дом Витгенщайн“ с подкрепата на българското посолство в Австрия.

По време на форума бяха представени изданията на Национално издателство „Аз-буки“ – „Обаянието Е. Т. А. Хофман“, съставител Светла Черпокова, „ТКЗС в българската литература“ от Антоанета Алипиева, „Към Сцената“ и „Към Екрана“ на Димитър Маринов. Приоритет в работата на Издателството са сборниците от научни конференции.

Изключително разнообразни са аспектите на научните изследвания, които можеха да се чуят по време на форума. В едно от тях дори се прави съпоставка между кирилицата и китайските йероглифи. Няколко примера илюстрират пъстротата на изследваните теми.

Мария Елизабета Ванакоре от Университета „Ориентале“ в Неапол проследява „Френско-българските културни връзки от XIX век“. Освен български изучава и френски. Заедно с научния си ръководител Мая Падешка търсят начин да обединят двата езика, и решават, че ще изследват френското влияние върху българската култура и театър през Възраждането. Спират се на „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников. На третокурсничката ѝ е много интересно да открива френските изрази, които се използват в пиесата. Мария Елизабета участва активно в различни проекти, като „Неразказаните истории на българите“ с тема за Кирил и Методий. Прави интервю с художничката Дора Битау. Национално издателство „Аз-буки“ издава атлас с нейни картини от живота на Солунските братя.

„Иван Вазов и Хайнрих Хайне в Европа през XIX век. Вътрешни срещи“ е темата на Кристине Райнс – студентка в Кьолнския университет. Научният ѝ ръководител Илиана Чекова-Димитрова ѝ предлага да преведе част от „В царството на самодивите“ от Иван Вазов. За избора да изучава български език, студентката казва, че много се интересува от историята на траките, на българите. А поемата на Вазов я привлича със своите приказни герои и неговия интерес към митологичното, към историята и тайните на мирозданието.

Андраж Стевановски от Университета в Любляна говори за „Абстрактността на поетологичните понятия в творчеството на Юлия Кръстева“. Неговите интереси са свързани със сравнителната литература. Магистърската му разработка е за поезията на Христо Фотев, като вече е превел някои от неговите творби. Към големия български поет го насочва неговият ръководител проф. Людмил Димитров от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Паратекстове във „Физика на тъгата“ на Георги Господинов“ разгледа Алексия Киров от Университета Кеймбридж. „Европейският Запад от българска перспектива: Париж в стиховете на Далчев“ представи Аня Реш от Виенския университет.

Това са малка част от темите, които можеха да се чуят по време на двудневния форум с

близо 70 участници – студенти, които изучават български език в чуждестранни университети.

Освен да представят свои научни разработки, младите хора имаха възможност да се изявят и в литературната вечер, на която четоха свои преводи на български творби. Особено активно участие взеха студентите на Генчо Банев от Атинския университет, чиято група бе и най-многобройната.

„Това е уникална конференция за студенти българисти от цял свят – онлайн в работата на форума се включиха и студенти от Япония, от Индия. Интересът към това събитие се увеличава непрекъснато през годините – казва Мая Падешка от Университета в Неапол. –  Последният сборник, който издаде Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ от миналогодишната конференция в Атина, е 400 страници. Тазгодишният форум също беше много богат като теми и представяния и като гледаме броя на заявките, сборникът, който предстои да излезе, също ще бъде много богат. Всички работи са рецензирани, преди да бъдат допуснати за представяне. Идеята юбилейният форум да се проведе в „Дом Витгенщайн“, възникна спонтанно на среща на лекторите във Велико Търново и всички я приеха добре – и директорът на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ проф. Румяна Конева, и посолството ни във Виена. Имахме много силна подкрепа от институциите – вицепрезидента, Министерството на образованието и науката.“

„Много се радвам, че успяхме да възстановим във Виена нашите периодични срещи със студентите и техните преподаватели – казва проф. Румяна Конева. – Десетата годишнина беше повод отново да сме във Виена. Толкова многолюдно присъствие скоро не сме имали. Докладите бяха впечатляващи. Но за мен главното е възможността студентите да общуват помежду си, да обменят впечатления. Това взаимно общуване е смисълът не само на срещите ни, а и послание на този прекрасен български „Дом Витгенщайн“, който вече 50 години именно това прави – среща приятели на България, които имат отношение към българската култура, към страната ни.“

На закриването на форума групата от Атина поздрави всички с песента „Стани нине, господине, че ти идем добри гости“.

Носители на древна история, духовност и култура

„Езикът е белег за идентичност и основа за самочувствие – зад него стоят древна история, духовност и култура. Затова не трябва да допускаме униформеност в езиците, трябва да запазим богатството на националните езици. Чужденците, които владеят български език, са носители на цяла една вселена на древна история, духовност и култура.“ С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова приветства във Виена участниците в юбилейната Десета международна конференция за студенти и докторанти по българистика, както и техните лектори.

„Тук съм, за да заявя своята ангажираност не само към съхраняването на българистиката, но и към нейното развитие“, посочи Йотова и изрази благодарността си към лекторите в българските лекторати в чуждестранни университети. „Колко е трудно в космоса от възможности, който предоставя днешният свят, да предизвикате интереса на младите хора към българския език и към България“, подчерта вицепрезидентът. На студентите тя пожела да останат верни на науката, защото тя е пътят към прогреса.

В приветствието си Йотова изтъкна древната история на България. По думите ѝ, историята възпитава ценностната система, която ни прави устойчиви през вековете. „Вие изследвате тази ценностна система и продължавате да пишете нейната история“, обърна се вицепрезидентът към участниците в конференцията. Тя изтъкна, че всеки разумен и знаещ човек може да пренесе паметта за историята в XXI век и така да открие уроците и начините, по които да разрешава съвременните проблеми.

Вицепрезидентът запозна присъстващите с организираните по нейна инициатива два международни форума за кирилицата, които събраха в София учени българисти и слависти от цял свят.

Илияна Йотова удостои с почетния плакет на вицепрезидента проф. Елизабет Шоре за приноса ѝ за утвърждаването на българистиката, за откриването и развитието на лектората по български език и култура в Университета „Алберт Лудвиг“ във Фрайбург и за популяризирането на делото на изтъкнатия български учен, общественик и политик проф. Иван Шишманов.

На форума за първи път беше представена книгата с нейното дългогодишно изследване на лекциите „Славянски свят“ на проф. Шишманов, проведено съвместно с проф. Румяна Конева – директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“.

Вицепрезидентът проведе и среща с лектори по български език и с представители на Министерството на образованието и науката. В разговора беше посочена необходимостта от по-голяма институционална подкрепа за лекторатите по български език, литература и култура.

Свързани статии:

Международен форум за кирилицата събира в София учени от 11 държави Японска школа за кадри българофили Родният звънец бие за 15-и път в Барселона Опашки за книжки