Мисия „Спаси Коледа“

*С много ентусиазъм и познания по различни предмети децата се справят с поставените предизвикателства*

С работа в екип, приключенски дух и много усмивки и добро настроение учениците от IIIБ клас в Частно основно училище „Света София“ с класен ръководител Камелия Василева помагат на Дядо Коледа и подсигуряват подаръци за послушните деца. Малките разузнавачи участват в образователната игра на Националния военноисторически музей „Мисия разузнавач – спаси Коледа“ и изпълняват всички задачи за отрицателно време.

Още преди играта да е започнала, третокласниците обсипват с въпроси служителите в Музея, които ги посрещат на входа. Роля да предават видеосъобщенията на малките разузнавачи до Дядо Коледа и да дават насоки за безпроблемното справяне с четирите мисии от играта, имат експертите от Музея Валентин Василев, Силвия Йовевска и Силвия Зарева.

Всички влизат в киносалона, който става щаб на малките разузнавачи.

Първата задача на класа е да се разделят на четири тима – розов, син, зелен и жълт.

За всеки от тях избират и ръководител.

Играта започва с видеосъобщение от Дядо Коледа, който казва на учениците, че е възникнал сериозен проблем и има нужда от помощ от децата, за да разнесе подаръците навреме. Съобщението обаче прекъсва… И децата трябва да се справят с различните загадки, за да разберат какъв е проблемът и как могат да помогнат.

Всеки отбор получава по една карта на Музея.

Учениците отбелязват с химикалка или молив къде се намират. На картата има и три обекта в двора, които трябва да намерят. Там е скрита допълнителна информация, която да им помогне да разберат какво е искал да каже Дядо Коледа, преди съобщението да прекъсне.

Децата обличат якетата, вземат картите в ръце и излизат навън, за да намерят скритите подсказки. Най-нетърпеливите тичат напред до най-близката маркирана локация и откриват първата папка с информация. Там са скрити сини листчета, като всеки ръководител на отбор взема по едно. На тях е поместена информация през коя година започва украсяването на коледната елха в България, а сред текста има и зашифрована информация, която всеки тим трябва да разшифрова след това в щаба. Учениците откриват още две папки с жълти и със зелени листчета, на които също е има скрита информация.

След като събират и трите, третокласниците се връщат обратно в щаба, за да ги разшифроват.

Задачата им е да разберат какво е скритото послание

на трите листчета и да узнаят какъв е проблемът на Дядо Коледа. Оказва се, че шейната е счупена и затова учениците трябва да спасят Коледа.

Третокласниците получават втората карта, върху която е изобразена една от машините в двора и насоки, че отново трябва да облекат якетата и да я намерят. Децата тичат към обозначеното място на картата и намират папки с цветовете на отборите си. В тях са скрити листчета с игрословица, а под нея са посочени седем думи.

Малчуганите се връщат обратно в щаба, за да се справят с игрословица, която крие послание как могат да помогнат на Дядо Коледа да спаси празника.

Те бързо започват да търсят изброените думи. В игрословицата обаче има и друга дума, която не е част от списъка. Не след дълго се чуват радостни възгласи „Намерих я“ от всички отбори. Оказва се, че скритата дума е вертолет.

В двора на Музея обаче има много вертолети. Затова децата получават и пъзел, който да им помогне да разберат кой точно търсят. Той не представлява проблем за тях и бързо го нареждат.

Веднага след поредната разрешена загадка третокласниците получават нова карта, на която с помощта на линийка трябва да намерят точните координати на вертолета, до който да отидат. Първите веднага се строяват до вратата с картата в ръка и бързат, за да стигнат до финалната точка на своята мисия.

Там вече ги чакат Силвия Йовевска и Силвия Зарева, които ги поздравяват за положените усилия.

Те раздават на всеки ученик значка с надпис „Спасител на Коледа“

и с помощта на таблет предават видеопослание от Дядо Коледа за благодарност.

След това един по един се качват във вертолета, в който са се превозвали военни, ранени, муниции и военна техника. Там се намират и всички подаръци. За награда всички получават възможността да седнат и да се снимат в пилотската кабина на една от най-интересните машини във външната експозиция на Музея.

Откога в България украсяваме елхата*

Украсяването на коледна елха навлиза в нашата страна след Освобождението през 1878 г. заедно със стремежа на свободните българи да празнуват Коледа според модата в Европа и Америка. Там повече от век хората украсявали коледни иглолистни дръвчета с гирлянди и играчки, като на върха им поставяли звезда, която да символизира раждането на Христос. Постепенно се наложило и поверието всяка година да се купува нова играчка за семейната елха, като символ на обновеното начало и надеждата на всяко семейство за щастлива нова година.

У нас според тогавашния периодичен печат през зимата на 1880 г. княз Александър I Батенберг организирал първия бал с украсена елха в двореца, но той бил за ограничен вътрешен кръг от хора. Князът пръв въвел и традицията с раздаването на подаръците. От неговия съветник и биограф Адолф Кох разбираме, че „вечерта срещу Рождество Христово в двореца [...] по стара немска традиция беше поставена голяма елха, окичена с конфети и свещи. [...] след това дойде време за подаръците, Негово Височество приятелски поздравяваше един по един своите придворни“.

Традицията на семейното коледно дръвче*

Първата обществена елха е украсена за Коледа през 1887 г. и е заслуга на княгиня Клементина, майката на новия български княз Фердинанд. Пищно украсената елха е поставена във Военния клуб в София и на събитието са поканени ученици от основните училища в столицата.

Традицията на семейната коледна елха въвежда известният български политик Стефан Стамболов, в чийто дом грейва първото коледно дръвче, окичено с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки.

Въпреки усилията за популяризиране на новата коледна традиция българите я възприемат масово едва през 20-те и 30-те години на XX век. Според спомените на съвременници около 1890 г. в стара София чужденците – руснаци, французи, унгарци и др., с големи усилия успявали да намерят коледно дърво. Чак след години млади борчета ще започне да продава управата на Борисовата градина, където за целта е направен специален разсадник. Първоначално българите украсявали дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно се появяват и комплекти със стъклени играчки.

Първите картички за празника*

Другата коледна мода, дошла у нас в края на XIX и началото на XX век, е изпращането на коледни картички. Първите коледни картички навлизат в България от Виена. В началото те са черно-бели, като най-популярният сюжет е свързан с деца на шейна. Почти всички са отпечатани в чужбина или изрисувани на ръка, изработени от коприна или друг плат и обсипани със златен и сребърен прах. Поздравленията се изписвали на лицевата страна на картичката, а върху гърба ѝ се отбелязвали адресите. През 30-те и 40-те години на XX век картичките са изместени от модата на визитките.

Неизменна част от коледната магия бързо станали подаръците за децата. Момиченцата най-често получавали кукли, а момченцата – топки и дървени кончета. Задължително под елхата обаче имало и книжки с детски стихове, разкази и приказки, които да приучват децата към четене.

* Текстовете са подготвени от Националния военноисторически музей