Повече от 30 изявени учени слависти от 11 държави обсъждат с българските си колеги значението на славянското наследство, неговото съхраняване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация в рамките на открития в Националния дворец на културата в София международен форум за кирилицата „Азбука, език, идентичност“.
Двудневният форум се провежда по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и с подкрепата на Министерството на образованието и на Националната научна програма „За развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Конференцията е продължение на проведения по инициатива на вицепрезидента през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“.
„Българската писменост, просвета и духовност са ни съхранили като народ и са ни превели през най-тежките изпитания през векове на потисничество. Като преки наследници на делото на светите братя Кирил и Методий, наш дълг е да съхраняваме и развиваме това богатство.
Кирилицата, тръгнала от нашите земи, днес формира широко духовно пространство, обединяващо милиони хора.“
С тези думи президентът Румен Радев откри международния форум.
„Българската азбука, просвета и култура и славянската писменост са вградени дълбоко в нашата държава и институционалност. Благодарение на силата и красотата им България се съгради като държава на духа, която още преди хилядолетия се превърна в един от културните центрове на Европа“, каза още държавният глава.
„Българските букви, българската книжовност определят нашата идентичност вече 14 века. Те са ключ към славянското и световното културно наследство. Непобедима е силата на нетленното богатство от букви, думи, език и вкоренената в тях мъдрост“, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.
Тя благодари на учените от България и чужбина за отдадеността на науката за българския език, книжовност, култура, духовност. Тя подчерта основната цел на форума – да върне интереса към славянската култура и значението ѝ за развитието на света, да се изследва това наследство в страната, която го е създала – България.
Вицепрезидентът цитира и акад. Владимир Зарев:
„Езикът е нашата Родина.
Днес, когато все по-често оскверняваме словото, злоупотребяваме с думите, ние посягаме с нечисти ръце върху мъдростта. Сериозно трябва да подхождаме към политиките, с които го пазим и развиваме“.
„Расте интересът към изучаване на български език от чуждестранни студенти. Той се преподава в университети на два континента – в 17 европейски държави и три в Азия“, отбеляза, от своя страна, служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков при откриването на форума.
Той посочи, че един от основните инструменти на укрепването на позициите на чуждестранната българистика и разпространението на българската култура по света е подпомагането на лекторатите по български език и литература.
За настоящата академична 2024/2024 г.
МОН финансира работата на 29 лектори в чуждестранни университети.
В Япония лекторът ни вече преподава в два университета – в Осака и в Киото.
Финансират се и събития в чуждестранни университети, както и летни езикови курсове по български език, литература и култура в България за младежи, които се запознават с местната култура и забележителности.
„Така те стават завинаги посланици на България“, каза министър Цоков.
Той допълни, че чрез Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ с бюджет от 4 млн. лева се дава възможност да се развива българистиката и като научноизследователска област. Подпомагат се и различни изследвания, има възможност за съвместни публикации на учени от различни страни.
Подчертана бе ролята и на националните програми за развитие на образованието, по които се подкрепя изучаването на българския език в чужбина. Чрез програмата „Роден език и култура зад граница“ се приобщават десетки хиляди деца в над 400 неделни училища. Чрез новата образователна програма „Неразказните истории на българите“ се създават партньорства между ученици, родители и учители от неделни училища и лектори и студенти от чужди университети.
„Тази програма е ценна, защото дава възможност децата да изследват приноса на бележити българи в развитието на съответната страна“, посочи проф. Цоков.
Просветният министър отбеляза също, че в помощ на всички българи и техните деца по света е достъпен онлайн Официалният правописен речник на българския език на БАН – платформата БЕРОН.
Вицепрезидентът отново подчерта
необходимостта от създаването на Български национален културен институт,
който да обединява културната и образователната политика на България пред света. Тя подчерта и огромната роля на българските неделни училища в чужбина за съхраняване на българската идентичност, за разпространение на българския език, култура и духовност.
В конференцията участват изследователи от Австрия, Босна, Гърция, Ирландия, Италия, Молдова, Полша, Словакия, Сърбия, Хърватска и Швеция, както и български учени от академичните институти и университетски преподаватели от София, Пловдив, Велико Търново, Шумен и Благоевград.
Втората сесия и дискусиите по време на конференцията продължават на 28 юни в Регионалния исторически музей в Пловдив.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg