Министър Красимир Вълчев: Предлагаме въвеждане на час по добро

Около въпросите за доброто и злото, доверието и вярата, щедростта, важността на семейството и приятелството, учтивостта, почитта към родители и учители, грижата, личните емоции, чувствата и желанията, семейните, националните и религиозните празници ще бъде ориентирано съдържанието на програмата „Добродетели/етика“ в I клас. Това стана ясно при представянето на концепцията на неконфесионалната учебна програма за предмета „Добродетели и религии“ в МОН.

„При разработването на концепцията за програмата „Добродетели/етика“ сме стъпили на опита в другите страни и на този от български училища, които имат подобни алтернативни програми, както и на това, което смятаме, че децата трябва да придобият като отношение и нагласи към света“, посочи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Документът е публикуван за обществено обсъждане до 6 юни. Той не е окончателен проект, а основа, върху която да се проведат дебати.

Другите две алтернативни учебни програми – „Религия – православие“ и „Религия – ислям“, до голяма степен ще стъпят върху действащите в момента програми за конфесионално изучаване на религия.

„И по трите учебни програми ценностното формиране ще бъде по отношение на това, което наричаме универсални човешки ценности. С предмета „Добродетели и религии“ поставяме фокус върху възпитанието в добродетели и ценности, защото смятаме, че то е от най-важните задачи на образователната система“, обясни министър Вълчев.

Просветният министър подчерта, че в българското училище няма да се учи задължително конфесионално религия.

Общото между различните алтернативни учебни програми

е тяхната насоченост към духовността, универсалните човешки ценности и добродетели, сред които уважението към достойнството на ближния, честността, отзивчивостта към нуждите на другите, съпричастността към техните тревоги и страдания, умереността, смелостта, великодушието, щедростта и други, става ясно от публикувания проект.

Темата за въвеждането на учебния час „Добродетели и религии“ е сред около 20-те, които ще бъдат засегнати в промените в Закона за предучилищното и училищното образование, които ще бъдат предложени за обществено обсъждане този месец, стана ясно още от брифинга на министъра. Сред тях е и реформа в начина на оценяване на учениците.

По думите на Красимир Вълчев, ако предложението бъде прието от Народното събрание, е реалистично новият предмет „Добродетели и религии“ да започне да се изучава след година.

Идеята е това да се случва поетапно, като се въведе първо за най-малките в I клас. Това няма да стане за сметка на намаляване часовете по друг учебен предмет, изучаван в задължителните учебни часове, а чрез преразпределение на общия брой задължителни и избираеми часове.

В законопроекта няма да бъдат предложени срокове за въвеждането на предмета и за останалите класове. Това ще се случи, когато има готовност и по преценка през следващите години, допълни министър Вълчев.

Предстои да бъде сформирана работна група с представители от различни сфери. Те ще имат за задача да изготвят и учебна програма за новия предмет. На база на нея ще бъдат одобрени и учебници, по които той да се преподава.

Трябва да бъдат обучени и начални учители,

които да преподават на първия випуск, изучаващ „Добродетели и религии“.

„Реалистично е за една година да се направят учебници и да се обучат учителите от един випуск, тоест тези, които догодина обучават четвъртокласници, са потенциалните учители, които ще поемат първокласници“, коментира министър Вълчев.

Той увери, че учебният предмет няма да се води от свещенослужители, дори и по конфесионалните програми, а от учители, придобили квалификации в университетите.

При преподаването на предмета, по който няма да се пишат оценки, учениците ще бъдат разделяни на групи, ако са избрали различни програми. Министърът посочи, че това се случва и сега в редица часове, особено в профилираната подготовка, в заниманията по интереси, в рамките на целодневната организация.

По думите му, ако предложението за новия предмет се приеме, евентуален проблем би било регламентирането на минимума деца, които са изявили да изучават дадена програма, за да може тя да бъде предложена. Навярно, ако има едно желаещо дете, не би могло да се сформира група.