МОН и техническите висши училища с мерки за привличането на бъдещи инженери

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обсъди с ректори на технически висши училища мерки за повишаване на интереса към тях и към важни за икономиката специалности, както и план-приема в тези университети — Снимки Олег ПОПОВ

Въвеждането на две допълнителни стипендии и даването на по-голяма тежест при приема с матура и кандидатстудентски изпит по математика са част от мерките за привличането на повече бъдещи инженери, за които Министерството на образованието и науката е постигнало съгласие с ректорите и представителите на висшите училища, които обучават в технически науки.

„Ние сме съмишленици с ректорите и с академичните общности по отношение на това, че трябва да стимулираме полагането на матури по математика, физика и химия, докато проведем дебата и ако се вземе решение, да имаме задължителна матура по математика. Убедени сме, че ако реализираме списък от мерки, това ще се случи и ще привлечем повече студенти за незадължителните матури по математика, физика и химия“, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев след среща с ректорите на технически висши училища.

Той посочи, че

всички присъствали са изразили подкрепа за въвеждането на задължителната матура по математика.

Първата мярка е приемът в най-желаните специалности и професионални направления в областта на техническите науки да бъде обвързан в по-голяма степен с матура по математика и кандидатстудентски изпит, организиран от висшите училища. Това може да стане за кандидатстудентската кампания за академичната 2026/2027 г.

„Тази политика е приложима и подходяща за специалности и професионални направления, в които имаме достатъчно търсене, като професионално направление „Комуникационна и компютърна техника“. Смятаме, че още от следващата година можем да предложим обвързване на част от приема с матура по математика“, посочи министър Вълчев.

В останалите технически професионални направления обаче министърът отбеляза двоен проблем – и количествен, и качествен.

„Пред дилемата сме дали да намалим приема и да имаме по-малко кандидат-студенти, които са потенциални инженери, или да имаме студенти, които влизат в инженерно образование без достатъчно знания по математика, физика и химия“, отбеляза просветният министър.

Обсъдено е и висшите училища с вътрешните си политики за приема да повишат тежестта на оценките по математика. Вълчев посочи, че това може да стане както по линия на коефициентите, по които се умножават резултатите от матурите, така и чрез кандидатстудентските изпити, който университетите провеждат.

Регламентирането на допълнителни стипендии за студентите, които са приети с матури по математика, физика и химия, е третата обсъдена мярка.

„Допълнителните параметри, които ще обсъдим, са свързани с размера на стипендията. Дали тя ще бъде обвързана с минимален успех – например 4,50, и за кои специалности и професионални направления ще бъде направена“, разясни министър Красимир Вълчев.

Той допълни, че за да бъдат уточнени тези параметри, е необходимо да стане ясна бюджетната рамка за 2026 г. „Смятам, че към септември ще имаме крайно решение и ще го анонсираме“, каза Вълчев.

По думите му, четвъртото предложение не е само за насърчаване изучаването на физика, химия и математика, а по-скоро за обезпечаването на най-проблемните сектори.

„Ще проведем поредица от срещи със секторите, в които, от една страна, има концентрация на големи работодатели, а от друга страна – най-голям недостиг на кадри“, заяви министърът на образованието и науката.

Той даде пример с ВиК сектора.

Преди това

МОН ще предложи регламентирането на още един тип допълнителни стипендии,

които се различават от тези, които ще бъдат обвързани с матурата по математика, физика и химия. Вторият вид финансови стимули мотивира студентите, които учат в най-дефицитни специалности.

„Започваме списъка с две специалности – „Хидроинженерство“ и „Ядрена енергетика“, но той може да бъде разширен. Допълнително ще конкретизираме параметрите на стипендиите“, заяви Красимир Вълчев.

Той подчерта, че независимо от бюджетната рамка за следващата година МОН може да отдели средства за тези стипендии.

По думите на министъра обаче,

базовият проблем е в системата на училищното образование.

„Той е свързан с амбициозните програми по математика, с недостига на часове по математика и природни науки, с това, че преди години се отказахме математиката да бъде задължителен матуритетен предмет“, заяви той. И посочи, че в началото на следващия месец ще бъде представена концепция за промяна в рамковите учебни планове в посока увеличаване на часовете по математика и природни науки, но не само.