Каквото и да правиш в пчеларството, винаги можеш да си оближеш пръстите, казва носителят на наградата „Еврика“ за млад фермер Митко Иванов

Митко Иванов е роден през 1990 г. в Добрич, където учи във Финансово-стопанската гимназия „Васил Левски“. През 2013 г. завършва бакалавърска степен по „Аграрна икономика“ в Стопанската академия – Свищов, а през 2015 г. и магистърска степен по „Агробизнес“. От 2013 г. до 2016 г. работи в Земеделска кооперация „Камен“ в село Камен, община Добрич.

Има завършени курсове по „Хуманно отношение към селскостопански животни, като комплексна мярка за повишаване на продуктивността и предотвратяване на поява на заболявания“ към Тракийския университет – Стара Загора; „Ветеринарномедицински изисквания за превенция, контрол и реализация на заразни заболявания по животните и повишаване на биосигурността на животновъдните обекти“ към Тракийския университет – Стара Загора; „Пчеларство и здравеопазване на пчелите“.

От март 2022 г. притежава удостоверение за професионално обучение „Работник в животновъдството, специалност „Пчеларство“ от Националната агенция за професионално образование и обучение. На 22-рото международно изложение „Пчеларство“ е удостоен с престижната награда за „Най-проспериращ млад пчелар на България“.

В края на януари 2026 г. Митко Иванов получи наградата „Еврика“ за млад фермер.

Любовта към пчелите се заражда още в детските години на Митко Иванов. Двама негови чичовци  имат кошери. Единият от тях се старае особено много да запознае повече хора от рода с отглеждането на пчели с надеждата повече роднини да тръгнат по този път. И няколко души приемат  предизвикателството.

„В началото бяха повече, после останахме двама-трима. Тогава с брат ми бяхме още малки – това се случва през 2003 г., когато ни дадоха две пчелни семейства“, спомня си младият фермер.

Лека-полека отглеждането на пчелите потръгва.

Двамата с брат му се учат в движение, ходят на курсове по пчеларство, които са задължителни по европейските програми. Усвояват и хигиенни навици и как да процедират в кошера. В момента стопанството му наброява около 200 кошера в три вида системи.

За кризата в пчеларството отпреди няколко години, когато в медийното пространство се тиражираха информации, че пчелите намаляват и е под въпрос опрашването на растителните видове, младият фермер споделя, че хората, които се занимават по-сериозно с пчели, нямат такъв проблем. Поне това са неговите наблюдения. По думите му лесно може да се сравни едно пчелно стопанство с друго. И винаги личи, когато не се полагат достатъчно грижи за пчелите. А това обикновено става поради незнание.

Сред най-често срещаните грешки, които се допускат, е некачественото третиране на пчелните семейства. Хигиената в самия кошер трябва да е безупречна и постоянно да се подменят рамките с нови.

При посещение в Плевен наскоро от случайно  дочут разговор между негови колеги го изумява репликата на единия, че 50% смъртност при пчелите е нещо нормално. На младия фермер му става интересно и решава да попита защо смята така. Настоява да му кажат колко пъти пчелните семейства са третирани от началото на сезона, т.е. от март до ноември-декември, и отговорът е: „Сложих едни лентички против акари пролетта, после есента още едни“.

„И толкова. Дори не знаят наименованието на използвания препарат“, отбелязва Митко Иванов, на когото веднага става ясно за какво става дума. Просто това количество е прекалено малко. Но дори и третирането да бъде както трябва, ако наоколо има кошери на други пчелари, които не са третирани, все едно почти нищо не си свършил, уточнява той. Защото извън кошера пчелите се срещат със себеподобни при вода и растения и си прехвърлят акари. Затова е много важно стопаните на пчелите да ги отглеждат при спазването на всички правила. И редовно да комуникират и споделят опит с утвърдени имена в бранша.

„Мога да дам и друг пример. Имам трийсетина кокошки. Но ако сравня отглеждането им при мен и това в някоя голяма ферма, там грижите са съвсем други. Старая се и с моите кокошки да съм както с пчелите, а не да ги хвърля ей-там и да се оправят, както могат. Тези дни забелязах, че една от тях изглежда хремава. Веднага се свързах с  ветеринарен лекар, който си свърши работата. И кокошката си е жива и здрава“, обяснява Митко Иванов.

А защо понякога пчелите убиват царицата майка?

Има колеги на Митко Иванов, които отглеждат по две или три майки в един кошер. Те са отделени една от друга, а пчелите циркулират между тях, но не ги убиват. Така или иначе, най-разпространената формула е една майка – един кошер. По книгите пише, че когато пчелата майка се разболее и стане некачествена – вече е остаряла или е преживяла стресова ситуация, пчелите работнички я нападат. И това понякога се случва.

„Наблюдавал съм това явление, когато отварям кошера напролет, и ако съм бил по-сприхав, пчелите нападат майката, върху нея се образува кълбо. Ако не реагирам навреме да я поставя в клетка, ще я убият. Имам даже снимки на такива ситуации. Много съм наблюдавал подобни случаи през пролетта. Може би по време на пръсканията пчелите стават по-агресивни“, отбелязва фермерът.

В САЩ и на други места, включително и у нас, пчеларите местят кошерите на различни места, за да опрашват по-голям регион. „Все пак основната им дейност е опрашването, за да има плодове и зеленчуци, а не добивът на мед“, подчертава фермерът.

Но за него самият, като земеделски производител, основната дейност, е добивът на пчелен мед. Въпреки проблемите през последните години, свързани с инфлацията, поскъпването и ниската изкупна цена на меда, Митко Иванов успява да намери оптимална среда за работа и реализация на пазара. Стопанството му използва професионална и собствена спомагателна техника за обслужване на пчелните семейства и добива на продукция. Разполага и с три електрически центрофуги, поточна линия с шнекова преса, разпечатваща вана, вертикално сито, помпа за мед, декристализатор, восъкотопилка, матуратор, сушилня за прашец, апилифт и др.

Освен земеделски производител Митко Иванов е и запален шахматист, отглежда езерни риби и птици, привличат го овощарството и зеленчукопроизводството, обича да пътува и обожава народните танци. Не се отказва да преследва мечтите си, и е убеден, че не трябва да се използват само стандартни подходи и материали, а да се работи спрямо особеностите на района, в който се развива дейността. От голямо значение е и необходимостта от високо ниво на познаване на инстинктите на пчелите и растенията.

Дори и в най-тежките моменти младият фермер не губи кураж. Иска да бъде преди всичко добър човек, и е сигурен, че никога няма да забрави откъде е тръгнал и колко усилия му е струвало всичко,  постигнато дотук. Спокоен е, защото при пчеларството като професия „каквото и да правиш, винаги можеш да си оближеш пръстите!“.

„Израснах в Добруджанския край, в с. Камен. С моя брат винаги сме обичали животните, които сме  отглеждали в семейството. Но още като съвсем малки особено ни впечатляваха пчелите. Това се превърна в голяма любов към тях. Когато чичото на баща ми Илия Енев и съпругата му Неделя  ни подариха първото пчелно семейство, след около седмица същата година се сдобихме с още, което ни подари чичо ни Митко Иванов.

Още първата година ги направихме 8 пчелните семейства. Всяка година ги размножавахме и достигнахме 40 семейства. Нашето детство и ваканции бяха в грижа за пчелите. Също така трупахме опит и знания, като помагахме в прегледите и ваденето на медената продукция по пчелините на нашите близки.

От 2015 г. започнахме да произвеждаме свои майки чрез пренасяне на личинки и семействата станаха 110. Същата година станахме членове в пчеларско  сдружение „Пчела Добрич 1946“. Запознахме се с нови колеги, които споделяха своя опит и знания и ни помогнаха да напредваме в занаята.

През 2016 г. семействата станаха 180. Но същата година загубих брат си. А той имаше мечта да имаме 600 кошера. С подкрепата на моите родители и приятели успях да продължа отглеждането на пчелите. И въпреки кончината на баща ми през 2018 г. у мен се зароди още по-голям ентусиазъм към пчеларството. До ден-днешен моята майка е неотлъчно до мен.“

Свързани статии:

Да спечелиш доверието на стотици семейства От локалното към глобалното Новата реалност изисква и нови професии Фондация „Еврика“ връчи наградите за 2024 г.