Детската книга „Вълшебните обувки на Кая“ помага на родители (ВИДЕО)

Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“ застана зад детската книга „Вълшебните обувки на Кая“, защото истински вярва в мисията и посланията, които отправя книгата, а именно – децата да се научат да приемат различните от тях и да съдят за човек по думите и делата му, а не по външните му белези.  

„Вълшебните обувки на Кая“ разказва истинската история на редакторката във в. „Аз-буки“ Диляна Кочева и нейната дъщеря Кая, която се ражда с криви крачета. Медицинското състояние на болестта се нарича „еквиноварус“. Трудно е да чуеш това сложно име тогава, когато си най-уязвим – по време на бременността. Болестта в повечето случаи се установява при прегледите по фетална морфология. Диагнозата звучи страшно, но истината е, че решение има.

Точно затова разговаряме с двама лекари, за да дадем повече гласност около еквиноваруса. За ранната диагностика и по-нататъшното лечение на болестта разговаряме с д-р Симона Анжел и д-р Мирослав Живков.

Д-р Анжел е специалист по акушерство и гинекология в СБАГАЛ – Варна, доцент в Катедрата по акушерство и гинекология на МУ – Варна, и репродуктивен специалист към Медицинския център за асистирана репродукция (МЦАР) „Варна“.

Другият ни събеседник е ортопедът д-р Мирослав Живков, който вече повече от 28 години лекува вродени аномалии, в частност вродено криво стъпало и благодарение на него хиляди деца вече са излекувани. От 25 години е лицензиран лекар за лечение по метода Понсети, като над 3000 деца са преминали през неговия кабинет.

За ранната диагностика при еквиноваруса (clubfoot)

„Ние сме първите лекари, които трябва да начертаят алгоритъма, през който трябва да преминат семействата, когато чуят за болестта. Изключително важно за нас е да уточним дали аномалията е изолирана, или е част от комплексен синдром. Важно е да разберем дали има нужда от последваща генетична консултация и инвазивни изследвания, защото понякога еквиноварусът може да не е изолирана аномалия, а да бъде част от цял синдром, който понякога дори може да бъде индикация за прекъсване на бременността“, разказва за „Аз-буки“ специалистът по акушерство и гинекология в СБАГАЛ – Варна, д-р Симона Анжел.

Акцентира върху това колко е важно всяка бременна жена да обърне специално внимание на пренаталната диагностика и да не пропуска задължителните прегледи по фетална морфология. „Все още при тези прегледи успяваме да диагностицираме от 50 до 78% от случаите. И по-точно 78% от случаите се диагностицират в специализираните пренатални центрове, където има квалифицирани специалисти“, обяснява тя.

За съжаление, има условия на бременността и условия на позицията на плода, когато лекарите не успяват да видят навреме изкривяването на крачетата.

„Все още има доста случаи, които се диагностицират едва при самото раждането. Случва се дори и при двустранните форми“, обяснява лекарят.

Кога и как се диагностицира?

Изключително важно е и кога точно се диагностицира аномалията еквиноварус. Обикновено това се случва в 18 – 23 гестационна седмица, но понякога и в 13-ата. Това зависи от много фактори – обучението на оператора, който извършва изследването, апаратурата, с която разполага, и дали има възможност за 3D ехография, която помага за визуализацията и най-добре установява проблеми.

Това, което обикновено искат да чуят родителите, когато разберат за първи път за еквиноварус, е дали болестта е лечима, ще проходи ли детето, какво следва оттук нататък и как ще бъде проследена бременността.

Последното, както и раждането, са напълно стандартни и няма никаква медицинска причина жената да не може да роди естествено. Няма и преждевременен срок, в който трябва детето да се роди. Обикновено бременността преминава напълно нормално. Единственото, което се прави в повечето случаи, е да бъде планиран напълно целенасочен преглед в третия триместър, за да се проследи количеството на околоплодните води.

„Първото, което казваме на семействата, когато диагностицираме изолирана форма на еквиноварус – едностранен или двустранен, без съпътстващи аномалии, е, че в 80% от случаите се касае за изолирана форма и няма съпътстващи структурни дефекти и генетични синдроми. Така, след като родителите чуят диагнозата, остава само заедно да начертаем пътя към последващото лечение и срещата с ортопед. Но когато имаме съмнения за съпътстващи аномалии, е добре да посъветваме двойката за извършване на амниоцентеза, генетично изследване и фетална ехокардиография. Понякога само съчетанието на криво ходило с дефект в сърчицето може да бъде белег, че има подлежащ генетичен синдром. В над 250 синдрома може да бъде заложено криво ходило. По последни литературни данни, съпътстващите заболявания са в от 10 до 20% от случаите“, посочва д-р Анжел.

Кое е първото нещо, което казва ортопедът д-р Мирослав Живков на родителите на деца с еквиноварус?

На въпроса кое е първото нещо, което казва на родителите на деца с еквиноварус, ортопедът д-р Мирослав Живков, който е оперирал хиляди деца не само от България, но и от много страни по света, отговаря:

„Има надежда и децата им ще се излекуват, но трябва да се срещнат с опитен колега, който да ги поеме и да бъде с тях през годините. Лечението не свършва с поставянето на гипс и последващата операция“.

Разказва, че преди десетина години към него се обръща семейство българи, които тогава са живеели и работили в Китай. При проследяване на бременността на жената там лекарите установяват еквиноварус при плода и вместо да я насочат към лечение, съветват двойката да направи аборт. Днес те живеят във Варна, а детето им е напълно здраво.

Какво е било лечението до ерата Понсети?

Д-р Живков разказва, че лечението до ерата на Понсети е било доста по-различно от това, което е днес. В началото бебето е било с гипс до 6-ия месец, а след това са следвали множество операции и в крайна сметка, доста често се е стигало до инвалидизация.

„Но откакто е известен методът Понсети, 99% от случаите на лечение са успешни“, обяснява той.

Независимо че еквиноварусът е най-честата вродена аномалия в детската ортопедия, нито в България, нито в световен мащаб има точна статистика за броя на деца с този проблем. Прието е да се смята, че от едно до три деца на 1000 се раждат така. „За мен също е много трудно да кажа точна бройка. Истината е, че за еквиноварус не се говори често и хората не го познават, докато не се сблъскат с проблема“, обяснява д-р Живков.

Какво е лечението при еквиноварус?

Относно лечението, лекарят посочва, че след коригирането на ходилото е много важно децата да носят обувките Понсети. „В началото те се слагат по 23 часа в денонощието и след това до петата година – по 13 часа. Това се прави, за да може тази сбъркана анатомия в кости, стави и сухожилия постепенно да придобие анатомична форма като на нормално детско ходило“, посочва той. Ползите от този тип лечение са медицински доказани с ядрено-магнитни изследвания през различните периоди на носенето на обувките от децата.

„Защо до петата година, навярно ще се запитат много майки. Истината е, че приживе проф. Понсети прави изследване с тъканна биопсия и веднага след раждането намират в сухожилията и в ставните капсули на деца с вродено криво ходило наличие на колаген тип 2 и миофибропласти, на които не им е мястото там. Те се намират в кръвоносните съдове. И това е при 90% от случаите – 90% от колагена е от тип 2. Чак към петата година на детето процентът на този колаген е към 5%“, казва д-р Живков.

В началото децата е трябвало да носят обувките до 2 – 2,5 години, но тогава се наблюдават много случаи на рецидив. А при носене на обувки до 5-годишна възраст процентът на рецидивите спада, но не е напълно изключен.

„Има рецидиви, особено при най-тежките случаи, и те са на базата на растежния скок – около седмата-осмата година, и особено при момчетата. Тогава костите растат по-бързо от аномалните сухожилия, защото те така или иначе имат някакво изменение в себе си. И това, че сме „излъгали“ природата до този момент, е прекрасно, но не трябва да се спират контролните прегледи, особено в този период“, обобщава ортопедът.

Авторката на книгата Диляна Кочева споделя, че е написала „Вълшебните обувки на Кая“, защото в един момент детето ѝ отказва да носи своите обувки за сън. И искрено се надява с книгата си да успее да помогне и на други родители на деца с еквиноварус.

Свързани статии:

Десетки деца се запознаха с Кая и вълшебните ѝ обувки в Столичната библиотека (ВИДЕО+СНИМКИ) „Вълшебните обувки на Кая“ продължава своя път – от София и Пловдив до Разград и Варна „Аз-буки“ с премиера на детска книга Грипната обстановка: Присъственият учебен процес прекъсва в област Варна