Съветът на ректорите обсъди предизвикателствата пред висшето образование

Предизвикателствата и възможностите за развитие на сектора на висшето образование обсъди Съветът на ректорите на свое заседание в Бургас. В него се включиха ръководителите на 37 от всички 51 висши училища в страната. Домакини на срещата в Международния конгресен център бяха ректорите на университетите със седалища и филиали в Бургас: проф. д-р Георги Вълчев на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. Георги Янков – ректор на Националната художествена академия, проф. д-р Христо Бозов – ректор на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, и ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов.

„Филиалът на Художествената академия е вече осма година в града. Имаме хубаво сътрудничество с двете бургаски висши училища. Заедно обмисляме и разработваме магистърски програми. Това партньорство прерасна в идеята за тази среща“, заяви проф. Георги Янков.

Негова е и идеята бургаските висши училища и филиали да домакинстват събитието.

„Европа няма шанс да се конкурира със САЩ или с Китай, ако очаква всяко висше учебно заведение да едрее.

Имаме шанс, ако правим алианси или съвместни специалности.

Инициативата ни е пример за това“, коментира проф. Милен Балтов.

По думите на ректора на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, силното развитие на ръководеното от него висше училище се дължи и на факта, че създават мрежа с другите висши училища.

„Разработваме и съвместни специалности. И тази среща ще помогне за очертаване на пътищата на висшето образование в следващите години. Важно е да се формулира стратегия, която да подпомага Министерството на образованието и науката“, подчерта проф. Бозов.

В изказването си председателят на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова очерта някои от основните проблеми пред висшето образование у нас. Това са недофинансиране на държавните университети, демографските процеси и изборът на ученици да завършат висшето си образование в чужбина, при наличие на университети с подходящи бази и програми у нас, както и излазът на българското висше образование в чужбина, за решаването на които е нужна и държавна подкрепа.

В срещата участва и директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова. Тя подчерта, че страната ни има нужда от младите хора с български корени, които имат желание да се обучават у нас.

„Българите от чужбина, които влизат в българските висши училища, са сериозен ресурс както за решаване на кризата на работната ръка, така и на демографската криза. Огромен брой от младите хора, които завършват нашите висши училища, остават в България“, каза Райна Манджукова.

По думите ѝ е важно е да се предприемат стъпки за увеличаване броя на тези хора, като те не се ограничават само до българите от историческите общности, ползващи се с възможностите за обучение в България по силата на ПМС 103 от 1993 г. Манджукова предложи обсъждането на варианти за

разширяване на кръга от български и чуждестранни граждани с българско потекло, които да получават облекчения и по-голям избор на специалности при избора на наши висши училища.

Според директора на Изпълнителната агенция за българите в чужбина е необходим и анализ на това какво се случва с хилядите такива младежи, завършили през последните години висшето си образование у нас с парите на българските данъкоплатци – колко от тях са останали, колко са си тръгнали, върнали ли са се в страната, от която са дошли, и дали работят по специалността си.

Проф. Бинев от Тракийския университет предложи, а след това всички се обединиха около идеята, да се изпрати информация към всички ректори от страна на Агенцията за българите в чужбина за различните проблеми на младежите, които живеят в рамките на ЕС или извън него. След което да се създаде и работна група, която да формулира възможни решения.

Пред ректорите изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Програма за образование“ Иван Попов посочи примери на успешни проекти и представи мерки в подкрепа на висшите училища, ръководени от Агенцията. Той очерта параметрите на нова програма на стойност 200 млн. лв., която цели подобряване на качеството на висшето образование и съответствието му с потребностите на пазара на труда.

Конкретни бенефициери по процедурата са всички висши училища в България, които ще си партнират с национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Продължителността на проектите е до края на 2029 г.

По време на срещата бяха обсъдени и

възможностите за сътрудничество на Съвета на ректорите с Икономическия и социален съвет.

Председателят на Съвета Зорница Русинова акцентира върху съвместните инициативи, които той има с различни университети.
„Отворени сме за диалог по всякакви възможности за общи теми, които биха мобилизирали интелектуалната мощ на академичната общност и капацитета на Икономическия и социален съвет“, заяви Зорница Русинова.

В началото на форума своите поздравления към ректорите поднесоха областният управител Владимир Крумов и кметът на Бургас Димитър Николов. Последният подчерта, че морският град има амбицията да развива всички степени на образованието.

„Осъзнавам, че ежедневно трябва да балансирате между класическото образование, но и да вмъквате и модерни елементи в една бързо развиваща се национална и международна обстановка. От това зависи как ще бъдат образовани младите хора на България. Не може висшето образование да се развива без подкрепата на държавата, но и на местната власт“, обърна се към ректорите Димитър Николов.

Той съобщи още, че до дни започва изграждането на споделен студентски кампус в Бургас.

„Когато се формира бюджетът на един град, е важно да подсигурим средствата, необходими за висшето образование, с фонд за стимулиране на талантливи студенти, втори – за ремонт на университетските сгради, и трети– със средства за инвестиране в технологии. Благодаря на колегите от висшите училища, че представиха модела за подкрепа на университетите от страна на Община Бургас чрез студентски стипендии, финансиране на инициативи и материална база“, отбеляза още бургаският кмет.