Как се създава мост между различните езици и култури

Представяме ви гл. aс. д-р Катрин Костова от Катедра „Български език като чужд“ на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е член на организационния комитет на Международната научно-приложна конференция „Контакт на езици и култури“. Тази година се проведе третото издание на форума под надслов „Стандартизация – адаптация – практики в обучението по български език като чужд/втори“. С гл. aс. д-р Катрин Костова разговаряме за това как се създава мост между различни култури и кои са трудностите, които се срещат при преподаването на български език като чужд.

„Целта на форума е да се създаде пространство за обмен на опит, мнения и гледни точки по ключови въпроси, засягащи обучението по български език като чужд/втори“, разказва за „Аз-буки“ гл. ас. д-р Катрин Костова.

Конференцията се организира от катедрата, в която работи, с ръководител доц. д-р Венера Матеева-Байчева. И е в партньорство с Асоциацията на преподавателите по български език като чужд, със съдействието на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

„Има много общности, които се нуждаят от качествено обучение по български като чужд или като втори език. Полето на преподаването му не е само в академичните среди, където има обучаеми чужденци, защото нужда от подобно обучение има и на територията на цяла България и основно извън нейните предели.

Децата, чийто майчин език не е българският, също се нуждаят от специален подход за по-лесно овладяване на езика.

Специално внимание трябва да бъде обърнато и на българчетата зад граница, които живеят в многоезична среда. Те също често изучават българския език като втори. Разбира се, всички тези линии повдигат още един въпрос – как да преподаваме на различните групи обучаеми и какви учебни ресурси да използваме“, обяснява събеседничката ни.

Така се ражда идеята за организирането на форум, който да събере всички заинтересовани страни и да бъдат обсъдени актуални въпроси за преподаването на български език като чужд/втори.

Първата конференция се провежда през ноември 2023 г. в Харманли, като акцентът е поставен върху още една линия на преподаване –

български език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци.

На следващата година екипът насочва вниманието си към създаването на ресурсите по български език като чужд и като втори език. Форумът се провежда символично в едно от книжовните средища на България – Велико Търново, в средата на септември 2024 г.

През 2025 г. срещата е в Панагюрище – точно в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители. „Искахме мястото да има свой възрожденски дух и подтема, като тази година това бяха именно стандартизацията и адаптацията в обучението по български език като чужди/втори“, посочва Костова.

Разказва, че участниците, сред които учени, изследователи и преподаватели, са силно заинтригувани от поставените теми. Следват и много въпроси за различните методи на работа, трудностите, с които се сблъскват, и нуждите, които имат, за да продължат да работят за ефективно обучение по български език. Другият фокус на конференцията е

адаптацията на учебни ресурси

от всякакъв характер и дори употребата на изкуствения интелект в рамките на подготовката и изготвянето на материали за преподаването на български език като чужд/втори.

Катрин Костова завършва 157. ГИЧЕ „Сесар Вайехо“ през 2009 г. с профил „Испански език“. След години се завръща отново там, но не като ученичка, а като учител по български език и литература в гимназиален етап. На мнение е, че ролята на учителя е изключително важна. Ако успее да намери правилния подход, за да достигне до своята аудитория, независимо от нейната възраст и нужди, ще може да постигне успех в процеса на обучението по български език или по какъвто и да е друг предмет.

„Завършила съм славянска филология – чешка и българска, и много исках да преподавам. Затова и реших да стана учител. Но влизайки в училище, преподавах само български език и литература и по този начин знанията ми за другия славянски език, за славянския езиков свят изобщо, оставаха донякъде неизползвани“, споделя Костова.

За свой късмет разбира, че в Софийския университет има катедра към Факултета по славянски филологии – „Български език като чужд“, която се занимава с обучението на чуждестранни студенти по български език.

„Всъщност обучаваните в тази катедра са представители на държави от Европа, Азия, Африка, Америка, но немалка част от тях са представители и на славянския свят. И така Катедрата ме привлече, станах докторант, а след това и хоноруван преподавател“, обяснява тя.

След това защитава дисертация на тема „Близкородствените езици в контакт (върху материал от чешки, руски и български език)“ и става главен асистент.

Фокусът в научния ѝ труд е насочен върху проявата на явлението интерференция, което означава влиянието на майчиния/първия език на обучаваните върху българския в процеса на неговото изучаване като чужд.

„Успях да приложа знанията си, придобити по време на следването ми в Софийския университет. Радвам се, че имам възможност да работя със студенти, при които може реално да се види по какъв начин успяват да усвоят българския език като чужд, стъпвайки върху основата на родния си славянски език“, отбелязва тя.

От две години насам Катедра „Български език като чужд“ предлага специализирано обучение за подготовка на преподаватели по български език като чужд и втори. То се осъществява чрез магистърската програма „Приложна лингвистика – преподаване на български език като чужд“.

„Тази магистърска програма дава възможност на завършилите българска филология да надградят уменията си, като разгледат езика през неговата фонетика, синтаксис, морфология и лексикология, но вече в контекста на преподаването му като чужд или като втори“, обяснява тя. Добавя, че в момента се разработва

откриването на нов формат на магистърската програма,

насочен към неспециалисти – бакалаври, завършили други специалности, така че и те да могат да придобият магистърска квалификация. Тя ще осигурява не само знания и умения, но и правоспособност да преподават български език като чужд/втори.

Усилията на академичния състав на Катедрата са насочени и в още една посока – създаването на съвременни учебни ресурси. В момента екипът работи по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

„Една от целите на тази програма е да се създадат дескриптори – описания на българския език по нива според Общоевропейската езикова рамка. Така че екипът на Катедрата ни е част от екипа на Софийския университет, който участва в консорциума по тази програма. И в момента активно се работи върху създаването на описанията за български език“, разказва Катрин Костова.

Когато те бъдат готови и езиковият материал бъде подробно разписан за нивата от А1 до С2, ще бъде възможно и създаването на учебни ресурси за

ефективно обучение за изучаване на български език като чужд/втори.

„В същото време Катедрата работи и по създаването на интегрална учебна система – комплекс от учебни материали, който обединява учебници, учебни помагала и ресурси, които предлагат съвременно образование за обучаеми, за които българският е различен от техния първи език. Предвиждаме новият учебен продукт, който смело наричаме „Реченица“, да притежава качества като достъпност, актуалност, интерактивност и цялостност“, обяснява Костова.

Катедрата „Български език като чужд“, като звено от Факултета по славянски филологии, обучава всички чуждестранни студенти, записани в Софийския университет, независимо от специалността.

Обичайно обучението се провежда в рамките на две години – през I и II курс, като в зависимост от учебния план полагат изпити в края на семестъра или в края на академичната година.

„Ако студентите изучават специалност през английски език, понякога не са длъжни да изучават български език. Но опитът показва, че все повече интересът към езика и нуждата от него нарастват и поради това се водят курсове и за такива обучаеми“, уточнява Костова.

Другата голяма група студенти, които се обучават, са тези, които идват у нас по програма „Еразъм“. Те също могат да изберат да изучават български език.

„Тази година сме посрещнали 80 „Еразъм“ студенти само за първия семестър. А на годишна база обикновено студентите в Катедрата са около 500“, обобщава моята събеседничка.