Правителството предлага данъчно облекчение при извършване на научноизследователска и развойна дейност

Въвеждане на данъчно облекчение при извършване на научноизследователска и развойна дейност предлага Министерският съвет, който одобри на свое заседание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Промяната предвижда на данъчно задължените лица, извършващи научноизследователска и развойна дейност, да бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия.

В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто разходите за развойна дейност, включени в историческата цена на този актив.

Както „Аз-буки“ съобщи, изменението бе предвидено в преходните и заключителни разпоредби на оттегления в края на миналата година проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Мярката бе изготвена с цел стимулиране на компаниите да инвестират повече в иновации и нови технологии, което се очаква да доведе до повишаване на конкурентоспособността на бизнеса и до ускоряване трансфера на знания към реалната икономика.

Обявените преди два месеца предварителни данни на Националния статистически институт за разходите за научноизследователска и развойна дейност показват, че те бележат ръст от 7,3% през 2024 г. и достигат до 1,574 млрд. лв. С това се запазва и тенденцията на нарастването им всяка година в периода 2020 – 2024 г. В същото време,

темпът на нарастването на средствата

за НИРД се забавя, след като през 2022 г. той бе 17,8%, а през 2023 г. достигна 15,9 на сто. Данните на НСИ показват още, че интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0,77% и е с 0,02 пункта по-ниска в сравнение с 2023 г. В периода 2020 – 2023 г. разходите за НИРД бяха около 0,8% от БВП на страната.

Сектор „Предприятия“ отново е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, като неговият дял е 65,1% (1,025 млрд.лв.) от общите разходи през 2024 г. Година по-рано в него бяха съсредоточени 64,3% (943,8 млн .лв.) от общите разходи.

Следва сектор „Държавно управление“, от който научните институти и организации формират 27% (424,5 млн. лв.) при 28,7% от общата сума (421,8 млн.лв.) през 2023 г.

Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 7,4% (116,8 млн. лв.), като бележат ръст в сравнение с 6,5% (95,3 млн.лв.) през предходната година. Нетърговските организации отново имат дял от 0,5% (7,7 млн. лв.). Няма промяна и в структурата на

финансирането на научноизследователската и развойната дейност,

като и през 2024 г. най-голям остава делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД – 40,3%. Това е намаление в сравнение с данните от 2023 г., когато делът им бе 41,9% и малко над 40-те процента през 2022 г.

Сектор „Предприятия“ осигурява 32,3% от финансирането на НИРД (34,7 на сто година по-рано), а държавният бюджет – 26,8% от разходите (26,4% през предходната година). Други национални източници допринасят отново с 0,6% средствата за НИРД.

По области на науката и през 2024 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за изследвания в областта на техническите науки с дял от 47,4%, или 746,2 млн. лв. Следват медицинските и здравните науки с 22%, или 346 млн. лв., естествените науки – 17,9%, или 281,9 млн. лева, селскостопанските и ветеринарните науки – 6,4%, хуманитарните науки и изкуствата – 3,7%, и обществените науки – 2,6%. Ръст от 4,2 на сто се отчита в персонала, зает с

научноизследователска и развойна дейност през 2024 г.,

като той достига 26 472 души (в еквивалент на пълна заетост). От тях броят на изследователите е 17 601 при 16 356 година по-рано, или ръст от 7,6%. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 48,2%.

Основната част от заетите с НИРД през 2024 г. е съсредоточена във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия“ – 54,2% от общия персонал, или 14 343 души. За сравнение през 2023 г. неговият дял е 52,1%, или 13 228 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление“ научна дейност осъществяват 8145 души, или 30,8%. С научни изследвания и разработки в сектор „Висше образование“ са ангажирани 3859 души, като относителният им дял е 14,6% от всички заети с НИРД. Година по-рано в сектора са заети 3923 души или 15,4% от свързаните с НИРД изследователи. В нетърговски организации с НИРД са заети 125 души.

Свързани статии:

38 млн.лв. за училища и детски градини В Министерския съвет В Министерския съвет Правителството отпусна над 6 млн. лв. за национални програми в образованието