415 кандидати в конкурсите за училищни директори

Общо 415 души кандидатстват в конкурсите за директори, обявени от регионалните управления на образованието в страната, съобщи пресцентърът на МОН. Някои са подали заявления за две и повече училища.

За 33 от общо обявените 276 вакантни места на този етап няма желаещи да заемат ръководната позиция.

На 16 февруари изтича крайният срок, в който регионалните управления ще обявят допуснатите до следващия етап на конкурсите.

По инициатива на министърът на образованието и науката Галин Цоков бяха променени част от правилата в провеждането и организирането на конкурсите, като гарантирането на публичност във всеки един етап от тяхното провеждане е основен приоритет.

За първи път изборът на директори на образователни институции е ориентиран към търсене на лидери,

които биха допринесли за промяната в българското образование. Това е част и от предприетите инициативи на МОН за промяна на образователната система и към намаляване на механичното възпроизвеждане на знания и формиране на повече умения и компетентности в учениците. За да се случи тази промяна, е важно как се ръководи всяко едно училище. Затова и

философията на правилата на новите конкурси е да бъдат избрани не само нормативно подготвени хора, но личности с множество качества и компетентности.

На допуснатите кандидати до следващия етап на конкурсите предстои да решат тест, генериран в МОН в деня на изпита, който ще бъде единен за цялата страна. Той ще съдържа 50 въпроса, а времето за решаването му ще бъде 70 минути. За всеки въпрос има три варианта за отговори, от които само един е верен и носи една точка. Минималният резултат за допускане до следващия етап от конкурса е 30 точки.

След това всеки от кандидатите трябва да представи концепцията, която е подготвил за развитие на съответната образователна институция. Заедно с нея на самия изпит те ще трябва да решат и два конкретни казуса. За да се избегне субективен елемент, в МОН са разработени повече от 150 подобни казуси, които ще се генерират на случаен принцип в деня на изпита. Всички те се базират на реални ситуации от българските училища, при които е било нужно не формално прилагане на нормативната уредба, а лидерски подход. Членовете на комисията ще имат право да задават въпроси, но само относими към съдържанието на концепцията на кандидата, казусите и спецификата на длъжността.

Изцяло променен е и начинът на оценяването

– всеки член на комисията трябва да го направи по предварително разработена скала от 1 до 5, като 5 означава, че кандидатът напълно отговаря на изискванията, а 1 – че не отговаря на тях.

За да има пълна прозрачност, участниците в конкурса ще са без мобилни телефони, а целият изпит ще бъде видео и аудио заснеман от Министерството.

МОН вече е оборудвало залите във всички области, където ще се провеждат изпитите. Новият тип конкурси измерват и умения за прилагане на нормативната уредба според спецификата на училището, индивидуалните потребности на учениците и работата с общността в съответното селище или квартал. Целта е и да се минимализира субективният подход и дори в училища, където има само един кандидат, да не се стига до избор, ако той не отговаря на всички условия.

Свързани статии:

198 новоназначени директори преминават практически обучения 11 училища създадоха лаборатория за иновации по предприемачество и финансова грамотност Първокласници от Тервел с награда от МОН за добра постъпка Отличиха призьорите в Националното състезание за ключови компетентности по природни науки