Симона Самуилова
Институт за исторически изследвания – БАН
https://doi.org/10.53656/his2021-2-5-bgusa
Резюме. Целта на настоящата статия е изследване на историята на българо-американските отношения след края на Студената война с акцент върху промените, които настъпват в научните и образователните контакти. Проучването се базира на необнародвани документи от Научния архив на БАН, Дипломатическия архив на Министерството на външните работи, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия, официални документи и публикувани данни на американските образователни и научни институции, изследванията на водещи автори и участници в събитията. Анализът на измененията в двустранното сътрудничество след края на Студената война показва, че образователните обменни програми на неправителствените организации на САЩ от периода преди 1989 г. се оказват неспособни на бърза трансформация спрямо новите политически условия. Тяхното място е заето от американските университети, които се оказват далеч „по-гъвкави“ и способни да отговорят на променящите се нужди на времето.
Ключови думи: САЩ; България; Американски университет в България; Американски колеж в София; Фулбрайт, образователен обмен
Свързани статии:
За перспективите и предизвикателствата пред „приобщаването“ на неформалното образование в лоното на образователните системи
Политически практики и механизми на влияние върху обществените представи за наука
Professional Support for Young Researchers
Научен проект „България в италианските и във ватиканските архиви“: първи резултати от анализ на ватиканския вестник „Осерваторе Романо“
