Антоанета Николова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/phil2023-03-04
Резюме. Статията се базира на постмодерното разбиране за залеза на големите наративи (Лиотар), между които като особено значим се откроява този за еднопосочност, неотменност и праволинейност на развитието. Част от корените на този наратив се откриват в древногръцката идея за неизбежност на съдбата – ананке, разглеждана преди всичко като необходимост. Успоредно с древногръцката мисъл обаче се развиват и философските идеи в Древна Индия и Китай. Ето защо в сравнителен план се представят идеите за кармата в Древна Индия и свързаната идея за свадхарма, както и идеите за мин – волята на Небето, в Древен Китай и за дао – пътя като резервоар на възможности. Целта е чрез открояване на различните варианти да се разкрият и възможностите за различен прочит на съвременната ситуация.
Ключови думи: съдба; карма; дао; предопределеност; вариативност
Свързани статии:
Metaphysics of Reality: Pragmatico-Analytic Interpretation of Wittgenstein’s Philosophical Approach
Entrepreneurship and Interdisciplinary Education – Semiotic Aspects
Живот, посветен на науката. 100 години от рождението на проф. д.х.н. Елена Киркова
Opportunities for Enhancing Mathematical Competence of Chinese Foreign Students in Ukrainian Higher Education through Language Proficiency
