Доц. Климент Найденов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/str2021-5-4-geoin
Резюме. Съвременното в световно отношение образование се характеризира с активен преход към използването на нови геоинформационни системи и технологии. Новата образователна политика ориентира учителите и университетските преподаватели към въвеждането на съвременни методи на обучение, основани на използването на геоинформационни и комуникационни технологии. Съвременните образователни технологии дават възможност за максимално решаване на проблемите за развитие на образованието и неговата индивидуализация. Системата за преквалификация и повишаване квалификацията на учителите (и учителите в педагогическите университети) не отчита в достатъчна степен житейската необходимост от овладяване на информационните технологии от работещи учители. Досега процесите на самообразование преобладават в развитието на такива технологии. Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се развиват ежедневно бързо. Геоинформационните технологии, като географски информационни системи (GIS), дистанционни изследвания (RS) или глобални позиционни системи (GPS), са важните части на ИКТ. Те се използват в обучението по география, но не са лимитирани само до това. Географските информационни технологии осигуряват такива нови методи и средства за обработка на информация, които осигуряват висока видимост за показване на разнородна информация и достъпен набор от инструменти за анализ на реалността. ГИС има голям потенциал за анализ на информация с цел вземане на управленски решения в социално-икономическата сфера. Публикацията разкрива проблемите на висшето и средното образование, свързани със съвременни геоинформационни системи и технологии за търсене, тълкуване и демонстриране на различни географски данни. Изведени са основни насоки за развитие на внедряването на геоинформационните технологии в обучителната среда.
Ключови думи: геоинформационни технологии; комуникационни технологии; информационно общество