Относно дигитализацията и училищната география

Мая Василева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/ped2024-3s.04

Резюме. Всеобхватната дигитализация в училищен контекст не просто предполага нов начин на преподаване и учене, тя се проектира в учебното съдържание и в урока. В този смисъл, какви са перспективите за обучението по география? Отдавна се дискутира връзката между дигиталните технологии и географските пространствени взаимоотношения, т.е. новото възприемане на пространствени конфигурации, нови пространствени практики, ново географско разпространение на дигитални инфраструктури. Дигитализацията, сама по себе си, не може да проектира развитието на съвременната географска наука и географията в класната стая, тя обаче предлага възможности за критичен подход към основни географски понятия, към съвременни диагностични допускания в географската наука, към актуални географски локализации. В този смисъл, статията систематизира и представя критичен анализ по проблематиката, по-конкретно – очертава връзката между дигитализацията и училищната география в България в няколко стъпки: 1) очертаване на ключовите характеристики на дигиталната обща култура, разглеждайки дигиталното не като технически, а по-скоро като социален и културен феномен, 2) очертаване на връзката между дигиталното и географията, позовавайки се на някои актуални модели, и 3) очертаване проекцията на тази връзка в нормативната база и информационно-методологичния ресурс на училищната география в българското училище. На основа направения анализ се доказва необходимостта от допълнителни и по-задълбочени проучвания по проблематиката.
Ключови думи: дигитална революция, обща дигитална култура, дигитална географска култура

Отвори пълния текст

Свързани статии:

Кафе и кафенета в градските пространства на Европа, Ориента и България Pitch Variation for Chinese Syllables of Different Information Load (Based on Commercial and Social Radio Ads) В памет на доц. Анна Лилова По следите на междувоенния пътешественик в Европа и Америка (М. Русева. Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на XX век)