Неманя Йованович
Белградски университет
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-5.cases.fras
Резюме. В настоящата статия се прави анализ на падежните остатъци при българските фразеологизми. Като източник е използван Нов фразеологичен речник на българския език (1993) на Кети Анкова-Ничева. Там, където е възможно, е направена съпоставка с фразеологизми на руски, сръбски, старобългарски и църковнославянски език, извадени от фразеологични речници на съответните езици. Разгледан е произходът на някои падежни форми. Използвани са методите на дефиниционния, компонентния и сравнителния анализ със славянски синтетични езици. Анализът на материала показва, че под влиянието на църковнославянския език, повечето фразеологизми, запазили падежни форми, се отнасят към сферата на религията.
Ключови думи: фразеология; падежи; падежни остатъци; български език; руски език; сръбски език; старобългарски език; църковнославянски език
Свързани статии:
Медицината и въпросът за бъдещето
Digital Transformation Catalyzed by COVID-19 Pandemic: Challenges and Solutions
Усвояването на славянски език като чужд като условие за успешна интеграция на бежанците (за ситуацията на украинските медици в Чехия)
La letterarura bulgara nella luce del convegno internazionale “Le letterature slave nel xxi secolo tra regionalismi e globalizzazione”
