Наталия Цанова, Надежда Райчева, Иса Хаджиали
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/nat2021-2.02
Резюме. В чисто исторически аспект, умението е сред онези ключови категории в полето на човешката практика, които са обект на различни изследователски търсения – философски, психологически, педагогически, и не на последно място – методически. Това е обективно най-малкото защото комплексът от умения на личността е показател за продуктивността на познавателния опит както в чисто прагматичен, така и във фундаментален за отделната личност аспект. Този комплекс е основна характеристика за описание на човешката практика и е в основа на нейното усъвършенстване и развитие. Рефлексивните умения са структурна и функционална част от трансформацията на когнитивния, афективния и психомоторния опит и като такава част се включват в индивидуалното образователно пространство на субекта, като до голяма степен и го определят. Поради тази причина един конструктивно-прогностичен анализ на рефлексивното умение в предметното поле на методиката е насочен най-общо към отговор на въпросите: Какво е това?; Каква е неговата структура?; Как се интегрира в системата умения?; Как се формира и развива? Отговорите на тези въпроси са в основата на методическото му декодиране и технологизиране в процеса на подготовка на учителите. Всичко това очертава и територията на методическия контекст на анализ на рефлексивното умение.
Ключови думи: рефлексивно умение; взаимоотношения в когнитивния опит; качество на технологията
Свързани статии:
On Education And Training In Maritime Communications And The Gmdss During The Covid-19
Корпусната лингвистика в преподаването на български език като чужд
Условия и специфики в международните конкурси за академична заетост
Първа международна научно-приложна конференция „Контакт на езици и култури. Българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци“ (17 – 19 ноември 2023 г., Харманли)
