Доц. д-р Любка Алексиева,
Лилия Стоилова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2024-1.04
Резюме. Съвременните реформи в образователната система в България са насочени към развитието на трансверсални умения и компетентности, заложени в държавните образователни стандарти и учебните програми по класове във всички учебни дисциплини в начален етап. Математиката е дисциплината, която развива абстрактно-логически връзки и осмисляне на света по един символен начин, намирайки пряко отражение в способността на учениците да се справят със задачи в непознати ситуации, с други думи – да решават проблеми. Настоящата статия си поставя за цел да изследва теорията за решаване на проблеми по математика в начална училищна възраст, като се търсят възможностите за нейното реализиране в обучението. Методите на изследването включват теоретично проучване на литературни източници в областта на решаването на проблеми, включително неговите равнища, моделите и стратегиите за приложението му, както и анализ на съдържанието на учебна документация за III клас. Изборът е обоснован от релевантната възраст на
9 – 10-годишните ученици за осмислянето на различни стратегии за решаване на проблеми. В резултат на проучването се представят подходящи модели и стратегии, които имат потенциал да се приложат ефективно за развитие на уменията на учениците за решаване на проблеми, като се откроява нуждата от по-голям брой задачи в учебниците, които позволяват проблематизиране.
Ключови думи: решаване на проблеми; обучение по математика; проблемни задачи
Свързани статии:
Свободни онлайн ресурси в час по математика
Лекотата при формиране на двигателни умения като индикатор за степента на развитие на координационните способности на децата от предучилищна възраст
Относно дигитализацията и училищната география
Синергичен модел за STEAM обучение по природни науки (първи гимназиален етап)
