Ласка Ласкова, Красимира Алексова,
Яна Сивилова, Данка Апостолова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-1LD
Резюме. Статията съдържа качествен анализ на резултатите от проведено през 2025 г. анкетно допитване с 1618 родноезикови носители, чиято цел е да бъде тествана хипотезата, според която в съвременния узус при определени условия се наблюдава смесване на минало свършено и минало несвършено време. Конкретен предмет на изследване е замяната на форми за имперфект с форми за аорист при първични или отименни глаголи от несвършен вид в индикатив. Количествените данни от анкетата потвърждават виждането, че не става дума за изолирани грешки, а за тенденция – въпреки че респондентите по-често избират имперфект (медианата е 78.73%), в някои случаи делът на аористните форми достига до над 30%. При дискусията на резултатите са очертани основните закономерности, наблюдавани при замяната; специално внимание е отделено на факторите, които отключват явлението.
Ключови думи: съвременен български език; аорист; имперфект; промяна на езиковата норма
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Предпочитания към конкуриращи се темпорални форми в подчинени изречения в съвременния български език. Анализ на данни от анкетно допитване
Разлики между достоверността на информацията, изразявана чрез четирите евиденциала в съвременния български език, според оценките на анкетирани българи
Замяната на имперфектното от аористното причастие в съвременния български език в лингводидактологичен аспект
Антон Никопит и неговият превод „Учения за децата“ (1850) в контекста на българо-гръцките културни връзки през Възраждането
