Стоил Мавродиев
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
https://doi.org/10.53656/ped2025-4.03
Резюме. В статията се представя педагогическото и малка част от психоаналитичното творчество на големия български педагог, психолог и психоаналитично ориентиран автор от първата половина на ХХ век Любомир Русев Минчев (1902 – 1987), който е непознат за днешните специалисти и по-широката общност. Любомир Русев е сред най-изявените интелектуалци до 40-те г. на ХХ век и допринася изключително много за модернизацията и развитието на българското образование, а също за развитието и разпространението на психоанализата у нас с оригинални приноси в тези области. Разглеждат се основните произведения, посветени на възпитанието и формирането на личността, наследствеността, психохигиената и психопрофилактиката, абнормното развитие, инстинктите и влеченията при подрастващите. Открояват се приносите на Л. Русев в тези области.
Ключови думи: Любомир Русев; педагогика; психоанализа; възпитание и влечения
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Педагогическата компетенция в българското висше образование в средата на ХХ век
Предизвикателствата на стажантската практика пред студенти – бъдещи учители
Болгарский язык в Республике Молдова (общественный статус, школьная педагогика, правовая ситуация)
Методи за построяване на равнинни сечения на кръгов цилиндър
