За ерготерапевта Деница Димитрова работата с децата носи удовлетворение

Деница Димитрова от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование — София-град, получи приза за ерготерапевт на годината по време на връчването на Вторите национални награди за приобщаващо образование. Номинацията за отличието е от нейните колеги.

Още в училище е сигурна, че един ден работата ѝ ще е свързана с деца със специфични затруднения и със специални образователни потребности.

Завършва кинезитерапия в Медицинския университет в София, а след това и магистратура кинезитерапия със специализация „Неврология и психиатрия“ в Националната спортна академия „Васил Левски“, отново с кинезитерапия.

Година по-късно намира своето работно място в Регионалния център като ерготерапевт и от близо осем години работи оттам.

„Още като дете съм била права, защото в Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование съм си намерила своето място. Това е моето призвание. Работата с децата ми носи удовлетворение. Всяко ново умение и постижение на децата ми носи щастие. Всяка прегръдка от тях или мила дума от тях ми дава много“, споделя за „Аз-буки“ Деница Димитрова.

Допълва, че много от колегите ѝ казват, че работата им уморява – психически и физически, но когато харесваш това, което правиш, то ти носи и удовлетворение. И в края на работния ден не усещаш умората.

За Димитрова призът за ерготерапевт на годината показва, че е оценено онова, което прави всеки ден  с децата в залата в Регионалния център. Още по-голяма награда за нея обаче е признанието, което получава от малчуганите, с които се среща всеки ден.

Споделя, че наскоро едно от децата създава рисунка, в която е на спортна стълбичка, подобна на тези, които използват по време на занимания. На нея са наредени различни хора, а най-отгоре стои Деница Димитрова.

До нея момиченцето е поставило надпис: „Дени е номер едно“.

„Тази рисунка ми оправи цялата седмица. Нося си я в колата. Показвах я на всички, защото за мен това е най-високото оценяване и ми донесе най-голямо удовлетворение от работата. Освен че сме постигнали резултати с децата, с които работя, те ти казват, че си номер едно за тях, защото те харесват и се чувстват щастливи и спокойни с теб“, разказва с вълнение събеседничката ми.

Ерготерапевтът работи с децата най-много по два пъти седмично в рамките на 40 минути. Макар и да не се виждат всеки ден, за времето, в което работят заедно, постигат свързаност и опровергават стигмата, че децата със специални образователни потребности не се обвързват емоционално с някого.

„Ако се засечем на улицата, те ме разпознават, въпреки че не съм облечена с дрехите за работа, и са щастливи да ме видят. Това показва, че сме се свързали емоционално, дори да се срещаме два пъти в седмицата. Емоцията, която им носят залата и терапията, оставя следи у тях“, обяснява отличеният специалист.

За връзката помежду им говори и това, че когато децата си тръгват от залата, те са недоволни, че се разделят със специалистите.

Димитрова разказва още, че има родители, които ѝ споделят, че дори случайно да минат с колата покрай Регионалния център, децата си мислят, че отиват на терапия, и започват да подскачат. А когато подминат сградата, се сърдят, защото не спират, за да отидат в залата.

Изграждането на добра емоционална връзка и това децата да бъдат спокойни, когато отиват или виждат специалиста, е важно, за да има напредък.

Не само при децата, но и при всеки, който идва на терапия, емоционалният фактор влияе върху резултата.

„Когато децата са щастливи и спокойни, се чувстват добре на едно място. Виждаме по-бърз напредък, който е и по-стабилен. Той по-лесно се прехвърля извън залата – у дома и навън, в детската градина, в училище. Когато детето е спокойно, то напредва поетапно по нещата, над които работим“, подчертава Димитрова.

Специалистът се стреми да изгради добра връзка и с родителите. Поддържат комуникация, изслушва проблемите им, свързани с детето, дава и обратна връзка.

„Родителите виждат, че детето е щастливо и се чувства добре, че има желание да дойде на терапия, спокойни са и изграждаме връзка. Тогава и те са щастливи, защото виждат детето си в друга светлина, която може би не са подозирали“, споделя събеседничката ми.

По думите ѝ много от родителите споделят, че други терапевти са им казали как детето им няма да напредне. „Не обичам да слагам рамки на децата, нито да давам прогнози. Работим, докъдето максимално можем да стигнем“, отбелязва тя.

В Регионалния център има специална програма за ерготерапия и сензорна интеграция.

Тя е и единствената безплатна в София. Димитрова работи по програмата, която обхваща децата между три- и шестгодишна възраст. С тях правят главно сензорната терапия. Имат много люлки, пързалки и други уреди, които подпомагат сензорната интеграция на дете със специални образователни потребности.

Работят с всякакви деца – с аутизъм, с различни генетични синдроми, с детска церебрална парализа, с епилепсия. „Имаме и деца при нас, които нямат диагноза, но имат симптоматика, която показва, че имат нужда от тази терапия. Няма никакви ограничения, защото ерготерапията няма противопоказания при нито едно състояние“, отбелязва специалистът.

Сензорната терапия е част от ерготерапията. Обхваща целия живот на човек и всяка сфера. В чужбина има ерготерапевти както в неонатологичните отделения, така и в старческите домове.

„Ерготерапията може да се използва през целия живот. Няма ограничения във възрастта, до която да се продължава работа с детето. Докогато има нужда от ерготерапия и от терапия изобщо, трябва да се работи“, подчертава Димитрова.

Посочва, че има случаи, при които специалистът вече няма какво да даде на дадено дете или то вече е превъзмогнало някои от проблемите си, но може да бъде насочено към друг вид терапия или към спорт, който да му даде малкото, което му липсва.

Димитрова добавя, че е имала деца, с които е работила и насочвала към определен спорт, за да продължават напредъка си.

„Пет-шест години след това родителите ми изпращат снимки, че детето все ходи на тренировки. И са благодарни, че съм ги насочила, защото те не биха се сетили, че това ще е добър вариант за детето. А чрез спорта то напредва много – когнитивно, физически и емоционално“, разяснява отличеният ерготерапевт.

Отбелязва още, че колкото по-рано родителите заведат децата си при специалистите, толкова по-добре. Затова Димитрова и колегите ѝ се стремят да разпространяват ранната интервенция.

„Опитваме да влезем и в яслените групи, където децата са още по-малки. Има много научни статии, а и ние сме установили в практиката си, че колкото по-рано се започне терапия, толкова по-добри са резултатите. При някои деца с по-малки проблеми затрудненията се изчистват и до първа група в детската градина вече ги нямат“, обяснява специалистът относно резултатите от навременно диагностицирана и специализирана подкрепа.

Отправя и съвет към родителите кога да се обърнат към специалист – ерготерапевт, логопед, психолог.

Главното, за което могат да внимават, е дали детето проговаря навреме с връстниците си.

„Всяко дете посещава детската площадка, на която винаги между родителите има съревнование кой какво казал и кога го е казал или направил. В момента, в който родителите видят, че детето изостава малко от своите връстници когнитивно, а и двигателно, защото много от децата със специални образователни потребности изостават и двигателно, могат да потърсят специалисти. Те могат да ги насочат в правилната посока и да помогнат проблемите много бързо да бъдат преодолени“, подчертава Димитрова.

Допълва, че невинаги проблемът може да изчезне от само себе си и затова е по-добре да се направи консултация, отколкото да се чака как ще се развие детето и да се губи ценно време.

За да продължат да се развиват и да придобиват нови знания, специалистът и колегите ѝ посещават и разнородни курсове. Тази година ерготерапевтът например преминава и курс по музикотерапия. Участва и в проекти в чужбина.

„Крадем“ си по нещо от всеки курс, който преминаваме, за да го приложим в своята работа. Когато работим с дадено дете и досега не сме знаели защо прави определено движение или има дадено  поведение, минавайки през курса, осъзнаваме причините за това. Подпомагаме работата си с различни малки новости“, казва отличената.

Деница Димитрова предава опита и знанията си и на бъдещите специалисти, тъй като е хоноруван преподавател в няколко висши училища.

Има студенти – ерготерапевти и кинезитерапевти, които се опитва да научи на базовите неща в своята сфера.

Обяснява, че кинезитерапевтите обикновено са третокурсници и се страхуват да работят с деца. „Опитвам се да им обясня, че няма нищо страшно, а напротив – приятно е. Да им покажа, че не трябва да се боят да докоснат детето, да го усетят, да му покажат нещо. Показвам, че децата със специални образователни потребности не се различават от останалите и имат нужда от това, от което и всяко дете: да е обгрижено, да е спокойно и да е обичано. След това всичко се нарежда откъм терапията, стига тези базови неща да съществуват“, казва събеседничката ми.

Отбелязва, че макар и в столицата да работят достатъчно специалисти, продължава да има деца, за които трудно се намират часове. По думите ѝ в по-малките населени места има недостиг на кадри. „Имаме все повече хора от малките населени места, които се обаждат на колегите с частни практики и са готови да пътуват само и само да дойдат на терапия, защото при тях няма специалисти“, посочва Деница Димитрова.

Свързани статии:

С внимание към всяко дете Връчиха за втори път Националните награди за приобщаващо образование Подхождаме индивидуално към всяко дете в партньорство с родителите Приобщаването започва с отворена врата и хора с големи сърца